Добърско, добър ден!

Колкото пъти да отида в Добърско, винаги ме чака изненада. Да се чуди човек къде ги къта всички тайни и съкровища това малко, забутано село. Този път – домашен иконостас с Путин. Но за това след малко.

Първият път се отбихме от ски в Банско. По онова време с децата енергично колекционирахме печати в книжката "100 национални обекта", където църквата "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е номер 3. Цяла България съм обиколила, но за Добърско и църквата му не бях чувала, пък тя - коскоджамити национален обект!

Според легендите тук се е венчал Иван Шишман. Прадедите на хората от Добърско били преселени боляри от Плиска и Преслав - богати хора, които търгували с Гърция и цяла Европа. Църквата е строена през 1614 г., но на мраморна плоча вътре има по-стара дата, от 12 век, така че е възможно да е по-стара и от Боянската. Стара, стара, ама така е строена, че ни пукнатина има, ни влага. Специални отвори държат въздуха толкова чист, че кожата на изографисаните 30 жени-светици е мека и лъскава. Христос пък е нарисуван в космическа ракета на едната стена и в капсула на другата. И аз да имах 30 жени на главата, не в космоса, ами и отвъд щях да избягам!

Връщала съм се там още няколко пъти. През лятото градината на църквата е потънала в цветя човешки бой. Посрещат ни Добърските баби, които аха да влязат в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.  Те са си много материални, де. Носителки на всякакви медали от всички възможни надпявания по света и у нас. "Усмивка, момичета!“, казва диригентката, после кимва рязко с глава и се понася песен. Най-старото момиче, баба Ленка, на 77 години, сопрано според музикалната терминология - вика с цяло гърло, от петите си чак глас вади, леко дрезгав и хич необработен. Фабулата, то се знае, е за войводи с пушки - иглянки, моми с очи черешови, чудеса, геройства, седенки и големи севди. А каква баница правят само!  След края на концерта ни карат да си измием очите в кладенчето, където според поредната легенда, Самуиловите войници изплакнали ослепени очи. После трябва да се взрем внимателно и да открием кръста, изсечен във фасадата.  Навремето турците не разрешавали да се слага кръст на покрива и хората го скрили в градежа.

 

Преди няколко дни пак попаднах в Добърско с група приятели, любители на прясна пъстърва.  Рибарникът е на километър и половина над селото. „През живота си три пъти съм чел - да завърша техникума, за шофьорския изпит и сега за рибките“, каза бай Георги, който преди седем години, с тия две ръце, го е построил от нулата. Сам си прави "разсада" - значи издоява три женски и две мъжки пъстърви в легенче, рзбърква с птиче перо и след 15 минути оплодения хайвер светва в оранжево. И картофите за гарнитурата, и боба за чорбата - всичко си гледат с жена му. Вкусно, та вкусно! "Знаеш ли колко хора идват тука за Алтая, от детство, викат, Алтай не сме пили. В едно село наблизо го правят",  казва жена му и носи тава с дюлев тиквеник за десерт. А нали всички по Пиринския край пеят, на изпроводяк бай Георги отваря чудно гърлище за момчето, дето заради момата камъне троши, кучета го лаят и, сега идва най-интересния момент според певеца, в меана не влиза. Начи колко требе да обичаш една жена, та за нея в меана да не одиш!

 

Бай Георги е от революционен род. Прапрадядо му е правият вляво ей на тази снимка с Левски.

 

Показва ни поизмачкана книга с родословното дърво. Праправнукът пък е отявлен русофил. Путин се мъдри не другаде, а в домашния иконостас. И изобщо, декорацията на ресторанта изглежда твърде екзотична дори за човек, който никога не е стъпвал на Седмицата на дизайна в Пловдив, нежели на някого, който е стъпвал, и то предния ден.

 

Добърско е Швейцарията на България. Така ми се стори на мен, натруфената градска зоза, която от колата седна в кръчмата, без преди това да е копала картофената нива цял ден.  Непременно идете, пийте една ракия с бай Георги, обсъдете международното положение и ще видите какъв световен мир ще се възцари в душите ви.

 

 

Петък, пазарен ден

Не е нужно да давате камара пари, за да пътувате до Азия.  В София сме сбъднали азиатската мечта с Женския пазар – опровержение на максимата, че всичко тече, всичко се променя.  Срещу лев и шейсет за трамваен билет можете да си облечете копчетата, да ви хванат избягалите бримки, да хапнете отровно шкембе с много чесън и оцет и да си купите сутиен Е-200 (става и за вигвам за детето – здраво ушита работа!).  Конска сбруя, кюнци за печка, крадени жисиеми, рокля за кючек, галоши и шушони, наденички за хора със здрави стомаси – има всичко.  И то КАЧЕСТВЕННО!

Ако не сте по кючека, може да се маскирате като японска гейша от магазина за 1 лев. Китайците са хора практични и загрижени за клиента - овесили са очила на конец, като химикалките по банките, да не ги задигне някой, та ако ви дойде дребничък шрифта по българските етикети, да си го прочетете. Китайката Нура може да ви достави всичко, включително автентични зъби от акула и древни фосили. Не ме питайте за какво са ми трябвали.

Да кажем, че ви ядоса някое дете - те могат да бъдат много досадни, нали. Веднага имам предложение за подарък - кукла с плетено ансамбълче модел "Жената днес" от 1958. Баба му все с барбита си е играла!

Дори да сте ветерани в пътешествия из мърляви далечни страни и да сте злоупотребявали с улична храна, с единия крак в инфекциозното, нито ресторант "Драгоман", нито механа "Баба Яга" биха били вашия първи избор. Но виж, "Ашурбанипал" и "Истанбул", представители съответно на иракската и турската кухня, са друга работа. Не като интериор, разбира се, не като интериор. Иракчанинът Фреди е съхранил авангарда на деветдесетарския дизайн с всички ключови за битово заведение атрибути - дървена облицовка тип ловна хижа по фасадата, увенчана с колело от каруца, соц мозайка по пода, прашни мускалчета, хурки и кукли в народни носии по рафтовете, изтерзани препарирани птици на пирографирани стойки, посивели от мръсотия пластмасови клонки от японски вишни в гледжосани вазички и шублер от алпака за сервиране и отсервиране.  Към обяд в двата ресторанта се стичат намръщени мустакати мъже по бели потници, които шумно сърбат чорби и яхнии и плюят кокалите в лехата с изсъхнали растения - неизвестни страници от хербарий, наречени гръмко "градина". Ресторант-градина не е като прост ресторант, я! Пустата ми лакомия за телешкото с бамя и сутляша, чудните сусамени хлебчета и адана-кебапа ме подпират всеки път, когато в смешна офис-броня - токчета, сако с цици и тясна пола, дефилирам по пътеката между мрачните араби с вид на прегладнели терористи. Тайно се радвам, че все още предизвиквам затишие в сърбането.

Миризмата на пресен джоджен е миксирана с миризма на драно. Продавачите ви чукат в грамажа и ви пробутват стоката отдолу, която никога не е като стоката отгоре.  Ягоди от Гърция, домати от Испания, полски ябълки, холандски цветя и турски лук - почти нищо българско няма. А навремето пазарът е събирал селяни от цялата околия с прясната им стока направо от бахчите.  Нищо не е такова, каквото изглежда - под разплакана табела "Мляко" се мъдрят репи и марули, надпис "КАРАНТИЯ" е онагледен с бяло, вакло агънце, душица сладка, а въпросният ресторант "Драгоман" предлага и стаи за почивка. Ракия и почистващи препарати се продават заедно с отрова за хлебарки и праз "Старозагорски камуш". И защо не? Българският бейзбол може да е трепане на хлебарки с праз. Някои табели пък са особено категорични. Спално точка. Бельо точка.

 „Ци-гари, ци-гари”, конспиративно мърморят мургави ятаци на контрабандния внос, с ударение на ци-то.  Двама интелектуалци  играят шах пред сергия за гащи, размер като за българския отбор по сумо - жени старша възраст.  Единия си свирка арията на херцогът на Мантуа из операта Риголето на Верди.  La donna e mobile, подсвирква и мести бяла царица от D4 на D6. Противникът му е обречен.

Ако и вие имате музикални заложби, отбийте се в магазина на комуната за наркомани и да изкарате едно Фюрелизе на старо пиано с дърворезба и железни свещници.  В комуната чистят мазета и тавани, а после реставрират и продават намерените вехтории, за да спасят повече заблудени души.

Тръгнете ли сватба да стягате, пак на Женския и никъде другаде ще намерите удивителни творения на моделиерския гений - от роклята до обувчиците.  Да не ви стряскат голите манекени и извънземните дечица - шаферчета на витрината. Те само очичките им са такива флуоресцентни, иначе зъбите им хич не са остри.

Пицария "Айнщайн" ще ви изненада със самия него в цял ръст на вратата.  Приближете го и ще забележите, че страда от неизлечима болест на кожата - кел ли е, краста ли - така само, колкото да ви се дигне апетита.

Жалко, че общината подложи пазара на репаратура и модернизация!  Сега се получи еклектична смесица от скандинавски дизайн и ориенталска действителност. Все едно да обзаведеш с ИКЕА шкембеджийницата в квартала.  

 

Това е. Ако ви стегне шапката, не в мола - за шопинг терапия идете на Женския - бай Гошо ще ви сгъне една островърха от вестник, в който новините са само добри.