Щ@24МАЙ.BG

Не плачи! Какво му е на Щ-то? Чудесна буква! Без нея няма щуротии, няма щастие, баща, щъркел. Ъркел. Това дума ли е? Без „щ“ и гащите не са гащи. Искаш да си „М“ като „мама“? Ами не може всички да са „М“. С едно голо "м" нищо не можеш да напишеш. Чакай да ти покажа нещо наистина гадно. Ето, това съм аз. Втората отляво, до учителката. С кльомба на главата.  Е, как ще ме познаеш!  Диадемата ми се е свлякла над очите и се вижда само маймунското „а“ и кордела колкото футболна топка. Корделата учителката я беше залепила на главата ми с тиксо. Нямах коса поради въшки.  Добре че ушите ми леко щръкнали, да крепят картонената корона. Това беше деня, в който осъзнах, че визията няма да е моето предимство в живота.  

Мъчно ти е, че си „Щ“? А кльомба каква буква е? Никаква! Обаче в класа бяхме 31 първолаци. А буквите в азбуката са? Точно така, 30. Учителката ни в голямо затруднение. Как така някое дете ще остане без буква. И да вземе да й попадне снимка на Манасиевата хроника – това е много стара книга, чак от 14 век. Колкото 14 човешки живота стара. И що да види там – думата „амин“ написана с такова едно завъртяно "а" с опашка. Ето, казала си тя, открих 31-вата буква! Така майка ти цъфна на училищното тържество за завършването на първи клас като маймунско „а“. Никой тогава не беше чувал за такова нещо. Нямаше ни джиесеми, ни интернет, ни електронна поща. Какво се смееш! Говоря за '87-88.  Защо точно мен ме изтипоса с това ли? Заради гълъба. Зимата го намерих замръзнал пред училището и го прибрах. На катедрата учителката си държеше всякакви препарирани животни.  Рисувахме ги и ги използваше в часовете по Родинознание. Така се казваше тогава „Човек и природа“. Сложих пилето до препарираните и го завих с шалче. Като Палечка, дето спасила лястовичката. Надявах се да е живо и да се съвземе. И значи, започва часа по музика, пеем нещо – какви песни учите сега? Да си първокласник то не е шега? Тая и ние сме я пели. Петрова, така се казваше, тактува с показалката по катедрата, по едно време се въодушеви, ритъма-спазвайте-по-ясно-по-отчетливо и блъска ли блъска.  А гълъбът вече явно се постоплил, стресна се от трясъците, поотръска пера и хвръкна. Той хвръкна, Петрова падна. Прежълтя и се строполи. Представяш ли си – препарирано пиле да ти излети ей така под носа.  Скупчихме се около нея, бръмбарчета ситни като теб такива. Добре че дядо ти лекар, понаучил ме беше на първа помощ, хванах гъбата от кофата – тогава дъските бяха черни, пишеше се с тебешир и ги бършехме с гъба от една кофа с мърлява вода.  Изцедих я на главата й и я свестих. После разследване, знаеш ли какво е това? То е като задават много въпроси, за да разберат какво се е случило. И разбраха. И Петрова ме короняса с маймунското „а“.   Та в деня на буквите всички рецитират за Азбуката, за България, за Мама, а аз стърча като грозно цвете от далечни земи и се пуля иззад диадемата, дето ми се е свлякла над очите. Защото и друго да ти кажа – в старобългарският език думата кльомба е означавала грозно написана буква. Подиграваха ми се известно време… Мила Кльомбо бях, Атка Опашатка…Разбих два-три носа и спряха.

Обаче какво стана сега? Без маймунското „а“ не можеш едно писмо да пратиш! Най-важният знак. Навремето нали са използвали гълъби, за да си разменят писма. Значи излиза, че маймунското „а“ е нещо като гълъб. Като оня гълъб, дето го спасих тогава. Виж как си се върти светът и как се навързват нещата като тъжно-смешна приказка.

Е, хайде, заспивай вече, детенце хубаво, пиленце любаво, че утре те чака най-светлия ден, най-милия празник, прекрасна моя букво „Щ“!