4 в 5ра

Ако някой ден решите, че искате да стъпите на Луната или на Марс, не ви трябва никаква НАСА. Йордания е на три часа и на петдесетина лева път от тук.  Уади Рам е много убедителен друг свят. Той и Нийл Армстронг така казал на кралица Рания, когато го завели в пустинята. Казал й: "Ваше величество, на Луната е същото".  Само ще трябва да кропнете храстите и камилите от снимките. И да си вземете яке и спален чувал. Без слънце и алкохол е мразовито. 
 

 

В Йордания само християните имат право да произвеждат и продават алкохол. Е как един християнин не срещнахме за три дни! Вместо това се натъквахме все на места като "Интернационална мъка" - така кръстихме хотелския бар в Петра.  Отдалеч бар като бар, с чашите му за вино, висящи отгоре, приближаваш се като муха към прожектор и … Зад бара само витрини с Кока-кола и вода. И гигантска, хромирана, лъскава и блестяща кафе-машина. Добре! Поне еспресо ще има сутринта – слаба, но утеха. Нищо подобно! След половин час трепетно очакване на закуска, влиза гелосан сервитьор с изскубани вежди и папийонка, тържествено понесъл табличка с кафета. С утайка. Машина може да имат, но няма кой да я подкара. Високи технологии са това, не е джезве на пясък!

 

Петра, ах, Петра! Красиво и странно място. Основният източник на доходи на Набатейците са били търговията и транспорта.  Акаба и Петра са на ключови места по Пътя на тамяна. Да, имало е такъв, също като Пътя на коприната. От находищата в северна Сомалия и Йемен, скъпоценните смоли на тамяна и миртата са били превозвани с кервани до Египет, Рим и Гърция.  Керваните са били огромни - стотици камили. По маршрута от находищата до Газа на почти равни разстояния, в зависимост от наличието на вода, е имало 65 спирки с кервансараи за нощувка. Шест месеца път, над 2,700 километра.   За да се ориентират в пустинята, са изсичали знаци в скалите. Магистрални табели на по 2,500 години. Фигурите на камили и хора показват посоката, къде има вода и къде е безопасно да се спре за почивка. 

Съвременните знаци и табели са не по-малко интересни. На първото кръстовище в Ейлат има три стрелки: наляво Йордания, надясно - Египет, направо - Арабските емирства. Трябва само да внимаваш в коя лента ще се престроиш.  На тавана в хотелската стая в Акаба имаше стикер. Пускат високоговорителите на джамията в пет сутринта, моллата запява, а ти се молиш в правилната посока. Практично.

 

Акаба е много по-прекрасна от израелския Ейлат - два съседни курорта на Червено море, нещо като Китен и Приморско, но в различни държави. Ейлат е досущ като Слънчака - чудовищни петзвездни билдинги, молове, руснаци и сандвичи по 15 долара. Едва що пристигнали се изнасяме от там с мръсна газ. Трафикантът ни през границата е Лио –евреин-кубой с кожена шапка и оредяла коса до раменете.  Пръстен-череп блясва на ръката му, когато ни принуждава да направим всичко, което са ни учили да не правим в чужбина: даваме му парите и паспортите си. „Слизайте от колата!“, усмихнато, но заповядва той на границата. „Застанете тук да ви снимам!“. Малко равнис-мирно е положението и се строяваме като истукани за колективна снимка пред телената ограда.  В края на пътуването, когато Лио ни посреща обратно, този път с разноцветни расти в косата и кесия сладки за шабат, разбираме за какво ни е снимал – подарява на всяка от нас календарче, на което сме монтирани пред Хазната. много мило, ама да беше казал, щяхме да се поразчупим, а така споменът ни е като от залата с препарираните гъски в Природонаучния.

След кратък инструктаж и серия плоски шеги ни връчва по една торба от Била с вода и плодове и ни пуска да преджапаме от подредената, боядисна в искрящо бяло и поръбена с палми израелска страна в съседна Йордания, с плик пари и заръка да търсим някой си Хасан. Четири кифли с багаж минаваме транзит през фришопа (транзитът се оказва груба, груба грешка) и се помъкваме с ранци, куфари, пликове и спални чували, огряни от прожектори, по плац с петметрова ограда, увенчана с бодлива тел. Сам сами сме. Причува ни се лай на кучета и имаме чувството,че всеки момент някой ше открие огън. Посреща ни портрет на любимия крал в диктаторски размер и надпис W lcom to Jordan. Е-е! Зад мърляво гише, облепено с тиксо, сред камара разхвърляни декларации и висящи на туфи кабеляци седи усмихнат граничар. Наоколо щъкат разпасани йорданци – тече ремонт, #hubavoe, но не е готово, също като на Графа.  Странно роботче-камера, модел „Междузвездни войни-77“, се пули срещу нас, а по челцето му тичат светлини. На пейка пред гишето седи забулена жена, очите й шават като на роботчето. Челото й не се вижда, но предполагам, че по него не тичат светлини. Съпругът и – мрачен арабин се разправя с граничаря. Как ще я разпознаят на паспорта, като е забулена и не бива да се отбулва? 


Пазърлъкът е национален спорт в арабските страни. Направо ги обиждаш, ако не ги докараш до скубане на косите и жените-децата-гладни-ходят!  Жените, да, множествено число. По закон в Йордания можеш да имаш четири жени едновременно. И съответно четири тъщи. Но не тъщите са проблема, а седемте хиляди и петстотин долара, плюс злато и дрехи за булката, които мъжът трябва да осигури. Това не са малко пари, а сексът преди брака е изключен, поради което една приятелка мъдро беше казала навремето, че за да се разреши проблема с терористите, трябва в тази част на света да се пращат не Сини каски, а жени ПО розови каски.  Така да се канализира натрупаната и неизразходвана сексуална енергия. Шегата настрана, нито за момент не се почувствахме застрашени, никой не ни ощипа, а две от нас са млади и руси все пак! Напротив – през цялото време чувствахме само гостоприемство и уважение. Йорданците не бързат да ти вземат парите. Време е за сметката – почакайте! Първо да ви почерпим горещ чай с мента. Тогава ще платите. Пристигате в лагера на бедуините в пустинята – моля първо чай и сладки приказки, да отупате праха от пътя, а после ще ви настаним.  При нас няма фрешове, но сега ще изтичам до съседа, ето ви менюто, изберете си, много хубави напитки правят!

Петра, ах, Петра! В прочутата Хазна е нямало пари и съкровища, въпреки че всичкото завоевател, дето е минало от там, това е търсило.  Там са съхранявали тамяна, който преди петролът да стане актуален, е бил златото на Изтока.  Хазната е символът на Петра, но далеч не е единственото, което си заслужава. Непременно останете поне два дни, ако имате възможност. Не само цената на билета ще ви е наполовина, но ще успеете да разгледате римския амфитеатър с 4,000 места, изсечен направо в скалата, раннохристиянската базилика с чудни екзотични мозайки - жирафи, риби, палми и рошави птици, Манастира и музея в посетителския център.

Ще се качите на скалите над Хазната да си направите впечатляващи снимки на летящо килимче за Инстаграм, да позеленеят всичките ви френдс от завист.


Сами не! Качва ви водач срещу цена, постигната по горепосочения метод на пазарлък до скубане на косите. Нашият се казва Ауди. Добре че не е Трабант, помислих си, докато лазехме по непристъпните чукари, под проливен дъжд, в гъста мъгла, а после се оказа, че Ауди е популярно име, даже така се е казвал йорданският Левски, който вдигнал народа си на борба с отоманците. На върха, в импровизиран заслон, седят още двама такива като Ауди, весели момчета, Джак Спароувци с дебели очни линии, нали са бедуини все пак. Пускат ни Тупак и Шакира и танцуват около нас.

 

Докато Станка рисува, дъждът се усилва и сухото дере, по което минахме на идване, се превърна в пълноводна, мътна река. Ауди обаче не губи самообладание, а и парите винаги ги вземат накрая, когато работата е свършена, така че грижовно ни повежда по криви кози пътеки още по-нагоре, по още по-стръмно, към Свещеното място, от което се виждала цялата планина. В нашия случай цялата още по-гъста мъгла. В крайна сметка се добираме до римския път с колоните и целуваме земята! В нашия случай червения пясък.

 

В пустинята също се катерихме. Наджи, водачът ни, спира пред висока скална арка, врАта у пОле, както би казала баба ми, събира ни телефоните и пак равнис-мирно, хайде нагоре! И ние като едни дисциплинирани патки хукваме по отвесната скала. А той отдолу ни щрака с целия наличен фото-арсенал и се хили. Оцеляхме, даже ни показа как да си измием ръцете – понаскуба зелените връхчета на един храст, аджрам се казва, ако някой закъса за душ в пустинята, намачка ги с камък, поляхме му малко вода и всичко се разпени като Тео Ботаникъл, че и свежо миришеше.

Йордания, ах, Йордания! Дано останеш мирна и спокойна и да не те съсипят, за да може да се връщаме, да сърбаме сладко кафе с кардамон, да зяпаме милионите звезди на пустинното небе и да танцуваме лудешки арабски танци по ръба на петренските скали. С обич: Мила, Юлето, Станка и Надя.