Сицилия, разбира се. Но не става дума за мафията.
А за няколко легенди, стари сицилиански истории и житейски обрати.
Действието на едната легенда се развива през 734 г. пр.н.е., когато първите гръцки заселници от Коринт основали Сиракуза. В Ортиджа, току до пристанището, има извор с папируси и бели патици. Казват, че там е домът на нимфата Аретуза. Красавицата безгрижно си живеела в Гърция, в река Алфей, докато в нея се влюбил речният цар. Започнал да й досажда ужасно и тя помолила приятелката си Артемида да й помогне. Артемида я обвила в мъгла, пренесла я в Сиракуза и я скрила в извора.
Алфей обаче се усетил, протекъл по дъното на морето и се влял в Аретуза.
До ден днешен гърците вярват, че ако пуснат нещо в Алфей, то ще изплува в Сиракуза.
Сядаме да обядваме на променадата край морето.
Децата пристигат и възторжено ни задърпват да ни покажели нещо много важно!
С мъка оставяме чашите с охладено бяло и се замъкваме в мазето на ресторанта. Благословени да сте, деца! Прохлада, басейни с фонтани и статуи на нимфи. Оказва се, че изворът криволичи в скалите по продължение на морето. От там корабите години наред са си зареждали сладка вода.
Втората легенда е от XI
век. Живеела в Палермо красива сицилианка. Един ден, докато поливала
цветята на балкона си, отдолу минал мавър – търговец. Вдигнал глава и
мигновено се влюбил. И тя в него. Завъртели чуден роман, но не щеш ли след време той
й сервирал, че трябва вече да се връща в родината си, при съпругата и децата. Такова
нещо казва ли се на жена, особено пък на сицилианка! Побесняла от ревност, тя го изчакала да заспи
и му клъцнала главата, за да си е завинаги неин. Сложила я на балкона сред
цветята и засадила в нея босилек. Подправката така избуяла от мавърския мозък,
че хората си казали брей, колко му е човек да стане добър градинар и си
изпонаправили саксии-глави да садят в тях цветя. Teste di Moro
се продава в различни разновидности във всеки магазин
за сувенири, но най-близо до оригинала, по обясними причини е черната мъжка
глава.
La Pesceria
в Катания е току до централния площад. Най-оживено е рано сутрин, когато рибарите изваждат улова – огромна риба меч опира носа на клъцнатата си глава в небето. Риба тон се е проснала върху цяла сергия, а окървавен касапин реже от нея пържоли с лазерна точност. Малки и големи, сребърни и златни, познати и непознати морски твари се блещят и шават в тави и подноси. Живи миди плюят морска вода върху минувачите. На куки висят шкембета и черва. Самата улица е като риба - мокра, хлъзгава и с люспи. Продавачите – космати и сериозни, не спират да подвикват и да си хвалят стоката. По обяд всичко приключва, сякаш не е било, и на мястото на сергиите кръчмари опъват маси и приглаждат покривки.
Само на стотина метра по-нататък е римския амфитеатър, разсъблечен до гол вулканичен камък, клетия, понеже в средновековието местният управник наредил с мрамора да се облицова катедралата.
През 1693 свирепо земетресение опустошава цяла източна Сицилия. Затова градовете са вдигани наново, по бароковата мода. Сицилианският барок е част от световното историческо наследство на ЮНЕСКО.
В Ното обаче, по- голямата забележителност е друга – особено за страстните любители на храната - Caffé Sicilia. Основано е преди 130 години – както се казва, ако пра-пра дядо ми беше ходил в Сицилия, можеше да си е пиел там тютюна. Семейният рецептурник без малко да замине в небитието, когато преди 20-тина години лелята на Корадо Асенца му звъннала в Болоня и му казала, че умира, и ако обича, да бъде така добър да зареже инженерството и да се прибере в лабораторията. Така наричали кухнята. Корадо се прибрал в Ното - това е чист подвиг, все едно от Пловдив да се върнеш в Каспичан, само че бароков, научил всички сладкарски тайни от последният „лаборант“, шеф Роберто, и се захванал да върти бизнеса. В един момент му писнало от традицията, инженер нали, рационализатор, и започнал да си прави експерименти, като бадемов сладолед със стриди.
Слава богу, бързо се отказал от лудите си идеи – и то как няма, като клиентите рязко го бойкотирали. Сладолед със стриди, по дяволите! Върнал се към традиционните рецепти, с продукти само от местни производители. Днес там сервират най-вкусните каноли, бадемови сладкиши, всякакви видове сладолед и гранити с плодове и подправки.
Е какво толкова може да му е на един сладолед ли? Ами идете и опитайте този на Корадо!
В Модика пък има ацтекски следи. Не че по улиците си се разхождат ацтеки, де. Докато испанците владеели Сицилия през 16 век, конквистадорите донесли от Мексико рецептата за xocoatl – стрити върху камък какаови зърна. Оригиналният xocoatl е горчив и модиканците го използвали в сосове за месо, за поръсване на салата и като средновековна Виагра. В Модика рецептите се предават от поколение на поколение. Зърната се стриват ръчно върху вулканични камъни от Етна. Получената паста не се загрява. Затова има зърнеста структура и се усещат кристалчетата на захарта.
Модика е Горно Нанадолнище. Съберете кураж да изкачите 1500 стъпала покрай Свети Петър и Свети Георги и се мушнете в тесните улички, в които се вее пране и мирише на печен патладжан, а във вас се взират гротескни барокови чудовища, уморени да подпират хорските балкони. Тук тераса с чудни цветя, там две баби седят на пейката и клюкарстват, а гласовете им отекват в лабиринта. На места нахлувате в нечий двор или улицата просто свръшва в красива метална порта с голям катинар. На върха пред вас се разкрива възхитителна гледка и се чувствате като странна сицилианска птица, накълвала се с шоколад, в чудно гнездо от бял варовик.
Връщаме се от плаж в резервата „Вендикари“. Тесни селски пътища сред маслинови и портокалови гори, сред цъфтящи до бога динозавърски агавета и полудели зокуми. Табела „Римска вила“ вляво. Мила решително завърта волана. Нищо и никаква римска вила, една от многото в района, на някой си Tellaro
, но с какви мозайки! Тигри, патици, ловни и бойни сцени, прелестни цветя!
А Ортиджа пък колко е прекрасна! Не само заради приятелите ми Мила и Пепе. А заради живия пазар до мъртвия храм на Аполон, белите площади и черните вулканични павета на улиците, музиката а ла Мориконе, която тихо се прокрадва из старите квартали по време на филмовия фестивал и шумния, лудешки живот, който се успокоява само за час някъде около 4 сутринта.
И заради сладурчето Еудженио, който всеки ден продава риба на пазара в Ортиджа. През
деня продава, а вечер сервира в кръчмата L’Isoletta
, която се пръква на мястото на рибения щанд. „Ооо,
любимите ми клиенти!“, възкликва, когато приятелите ми водят там още първата вечер. „Така, за теб паста „Вонголе" без магданоз, за теб
маринована риба, за теб – „Пескара" и половин литър …“ – поглежда ме, „… един литър
бяло вино". Научихме какво е tenerumi -
стебла с мустачки и листа като на краставица, които се продават на големи връзки на пазара. Оказа се, че това са аксесоарите на дългите тиквички cucuzza (
достигат до 2 метра!)
, които сицилианците готвят на паста и слагат в супата от морски таралежи. Разбрахме защо на пазара в Ортиджа пред магазинчето на Caseficio Borderi
се извива безкрайна опашка от ръкопляскащи хора. Caseficio
е мандра, а симпатичният старец Андреа стърже, реже, кълца и стрива десетина вида различно сирене и прави вълшебни сандвичи.
Сицилия е пищна красавица, с глава на Горгона Медуза, бадемови очи, тяло на римска богиня, пищен бюст с барокови орнаменти, крака от маслини и ръце, уверено стиснали кормилото на старо чинкуеченто. Показа ни само палеца на левия си крак и ни разказа няколко истории, колкото да ни залъже. Затова ще се върна. Но няма да я атакувам директно, като някой нахален мавър. Ще отскоча първо до
Гърция, ще се гмурна в Алфей и се надявм да изплувам в езерото на
Аретуза на пъпа на Ортиджа като бяла патка, накълвала се
с каноли, в чудно гнездо от полудели зокуми и щури миризми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар