Nadie's Stories: февруари 2020

Това да не ви е селски сбор! Това е Фършанги – Международен карнавален фестивал, 10-то юбилейно издание!

В читалището цари делово оживление. Облечени странно хора тичат през сцената с листа в ръце. Микрофоните пищят на импулси. Завесата виси накриво. Марийка – чичо с изсечено от житейските бури лице, прошарена перука до кръста и нежна дантелена пола в златно и черно, открива празника с метални нотки: „Моля всички участници зад кулисите! Да не се търсим после, като започне концерта!“ Първите три реда се изнасят със скърцане и тряскане на седалки. Журналистка интервюира един от изпълнителите, със златна найлонова коса до кръста: „Аз играя красива девойка“, споделя той с плътен глас, докато му слагат червило и руж.

На сцената се качват бабите от Гостиля. Придържат мустаци и приглаждат перчеми. Едната я срещнахме на стълбите пред читалището – прегърбена, забрадена, с бастун, едва ходи. „Не ма дърпай! Не ма дърпай! Ше ма събориш!“, скара се на човека, който се опита да й помогне. „Върти ми са главата!“ Той я подкачи шеговито „Що ма, да не си пила вино от сутринта?“ „Ба, вино. Ракийка!“, контрира го бабата. Изпълняват китка шеговити песни, в които жените са връндупести, а мъжете – умеятни. След тях с елегантна походка излиза красивата девойка, чиято първа реплика, след като успява да отплете омотаните около носа ѝ найлонови кичури е: „Уф, ше ме побърка тая коса!“ По време на гиговете току мине някой през сцената да прибере инвентара от предишните изпълнители, превит надве, за да е невидим.

Но не друг, а акордеонистът ми разхлопа сърцето. Прическа „отпред късо, отзад – модерно“ и гигантски златен пръстен от абитуриентската преди 30 години. След него повече красота и изкуство не можем да понесем! Измъкваме се на площада – скари, хоро около скарите, пирографирани сувенири, захарен памук и колело на късмета – „всеки сектор печели“. Все едно сме в машина на времето.

Фършанги са трите дни от последната неделя преди Великден, които Католическата църква по целия свят отбелязва с карнавални шествия и всеобщо веселие. Като във Венеция и в Рио. Няколкодневен контролиран хаос. Мъжете се обличат като жени, жените като мъже, пие се и се пее. Традицията в Бърдарски геран секва през 1944 по обястними причини. През 2008 читалищното настоятелство се заема да възстанови фестивала.

Село Бърдарски геран е католическо, както и близките Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново. Основани са от банатските българи - потомци на бегълци от погрома на Чипровското въстание през 1688, които се заселват в областта Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя. Завръщат се след Освобождението на България през 1878. През 1893 към тях се присъединяват и шваби - немци, произхождащи от Швабия, които са доста многобройни в Банат по това време. Разчитат на това, че банатските българи, които са земеделци, имат нужда от занаятчии.

Пием по една греяна ракия от павилиона на бившата кметица, настоящ производител на сланина, колбасъ и джумерки, професионално пакетирани, с етикети. Хапваме безплатни кюфтета от патриотичния щанд. Пропускаме офертата на местен хубавец (с размазан грим, розово боди с презрамки, видимо на осма ракия от зори) да се оженим за него и да го водим на София. Тропваме едно дайчово и си тръгваме.