Пролетна миграция на три кокошки и един чернобрад пеликан

"Тръстиков цвъркач ако видя, няма да си сваля мартеницата. Само на прелетни я свалям!", заявява Санчо, докато го омотаваме в бяло и червено.  Аз "тръстиков цвъркач" не мога да го произнеса, камо ли да го видя.  Наблюденията ми са ограничени до европейска сврака, сива врана, врабче и три домашни кокошки в автомобил, тръгнали за Керкини, едната от които съм аз.  Обаче Санчо беше прав, че още на следващия ден ще трябва да се разкичим.  Привечер на втори март седим в кафене "Сугар" (гърците и техните проблеми със звучните Ш, Щ, Ч) на мегдана в Керкини и жулим бира с Василис, лодкар и приятел на Санчо.  Над нас, съвсем ниско, прелита ято щъркели.  "А, ето ги! Дойдоха си!", радва се Василис. Толкова по въпроса с трайността на мартениците.

Василис е голям философ. Каза ни, че всички сме приятели, човек трябва да си яде, да си пие и да си гледа живота и още куп мъдрости. Аз гръцки бъкел не знам, Санчо превеждаше. Обаче когато Василис се тупна в гърдите, разсмя се с цяло гърло и каза "Име Аристотелис!", това много добре го разбрах. Освен че местните са мъдри като Аристотел, Виа Аристотелис е маршрута на миграция на птиците от Европа към Африка, който минава през Керкини. Втори по численост след Виа Понтика.

На Баба Марта спираме за обяд при баба Рукие в Яворница, в ресторант „ОрхИдея“.  Най-вкусният специалитет са сърмите с бутима – зелено растение с продълговати листа. Папуда на фурна, айвар от печен патладжан с орехи и два часа сладки приказки на домашна ракия.   Баба Рукие е ятакът на доброволците от природен парк „Беласица“.  Посреща ги, храни ги. Сладкодумна и с голямо чувство за хумор.  Няколко пъти ѝ звъни телефона да я питат за Зарифе, гледачка от селото. „Шантонерка е тя, прави се на баба Ванга, до обяд кози пасе, следобяд гледа, ама какво гледа и тя не знае.  Аз на здрава глАва кромид не турам!“, отсича Рукие и ни изпраща с дъщеря си Зюмка на Яворнишкия водопад. Шантонерка, шарлатанка, какво значение има - всички са от един дол дренки.

Беласишките кестенови гори са най-обширните естествени гори от ядлив кестен на целия Балкански полуостров. Дърветата са като от „Властелинът на пръстените“. Зюмка ни показва бодливите кожухчета на кестена. Жинки се казват. Обяснява ни, че от дребната папрат се вари чай против уплах. Вървим по пеперудената пътека, където навремето е била граничната ограда и пиле не е можело да прехвръкне. Сещам се за любимата песен на дядо ми „Ай да идем, Яно, в горния порой“. Оказва се, че Ано Пороя и Като Пороя - Горния Порой и Долния Порой, са двете села от другата страна на планината. Като гледам отвесните сипеи на Беласица, едва ли са отскачали до там през билото за шам-шамия и антерия.

На другия ден минаваме границата. Край нас пърпори човек на моторетка. „Цицо, цицооо, сапка поне да си бесе слозил“, викаме му на чист гръцки. 

Зимното бърне е с жълто дупе и ярко зелени сенки на клепачите, та чак по бузите. Все едно се е гримирало на тъмно.  Един от над 220-те вида птици, които плават, шават и цвъркат на езерото Керкини.  Отатък Беласица вече никаква зима не е.  Всичко цъфти. Езерото е съвсем изтъняло. Най-дълбокото му е половин гребло.  Откъм източната дига на Мегалохори в гьола има поне десет вида патици, коя от коя по-интересни.  Баща ми беше ловец, на някои от тези видове съм им скубала перушината в банята и след това съм ги наблюдавала аранжирани в чинии с горски грудки и зеленчуци, но не споделям това със Санчо, за да не нараня чувствата му. В тръстиките и трънаците пърхат разни пъстри дребосъци - овесарка, чинка, синигери.  Освен с биноклите сме въоръжени и с тръба. С нея разглеждаме пилетата перце по перце. Сърцето ни открадна една червеногръдка, малко пиле, колкото врабче, с оранжев нагръдник.  Кацна на шипково клонче и търпеливо изчака да го огледаме. Точно тогава се показа слънцето, оранжевото грейна и блесна оченце.  Нямахме техника да снимаме - това го откраднах от нета.

Наоколо пълно с екзотични птици, ние се прехласваме  по някакво врабчоподобно! Когато бях малка, у нас имахме  книга с карикатури на Херлуф Бидструп. Разглеждала съм ги с часове. Ето една от тях, която лаконично описва цялата атмосфера на нашето приключение на Керкини.

Шилоопашата патица е вирнала шило и крака към небето. Колко време издържа така без да диша?! По-едра е от другите и по-рядка.  Нея не можеш да я видиш в Южния парк, за разлика от зеленоглавата, на чиито сив мъжки все едно са завинтили зелена глава от друга серия играчки. Описваме птиците в дневник на наблюдателя – дата, час и фмясто на наблюдението.  „Клопач, фиш, зеленоножка, лиска, голяма сива чапла с пънк перчем. Стадо водни биволи. Единият ме гледа!“, диктувам възторжено.  „Това, последното, не го пишем“, казва Санчо строго.

Приближават сиви патици. Представям си ги в тава, с кафява запечена коричка, вино и праскови. Май е време за обяд!  Санчо ни води в прелестен ресторант на гарата във Вирония.  На гарата. На перона. Маси под един огромен чинар, шарена ограда и пъргав собственик.  Специалитетите са биволски – наденица, език, сладолед от биволско мляко.  Биволският език е фантазия, цИпурото (там е ударението) е меко.  Изпосталехме на това пътуване, ей! Добре че нямаше патешко в менюто! Ние да не сме варвари!

Следобедната програма е с лодка по езерото.  Лодкарите са много внимателни. Обясниха ни, че не доближават платформите с пеликаните, понеже птиците, като се разтревожат, започват да шават много и си чупят яйцата.  Като по поръчка един къдроглав пеликан се приближава към  лодката.  Под крилата му може да се смести маса с 12 души да обядват на сянка (ето, пак храна ми е в главата, значи!).  Около нас кръжат и се гмуркат чайки, гларуси, гмурци, корморани, чапли и... Фламинго! Ето го! Красив екземпляр, огрян от слънцето, блести като розово извънземно и крачи наперено в далечината.  След него се мъкнат в колона още петдесетина.  Дългите им крака се гънат в странен код: 1-4-1-4-1-4.  Може би отговорът на въпроса за смисъла на живота не е 42, а 1-4-1-4... 

Жалко, че домашните кокошки не мигрират.  Представям си как слагаме по едно ярко розово туту и отлитаме лятото в Керкини, след това към по-топлите страни през зимата, кълвем риба и октоподи по цял ден, плацикаме се в плитките води на някое езеро и сънуваме, че сме кльощави, грациозни фламинги с диамантени пера.