Извънземни в Белоградчик

Фестивал "Колело и вино". Може би "Спорт и спирт" би било по-сполучливо име.  Не съм се качвала на велосипед от две години, а дори когато карах моя бял аристократичен Джеймс всеки ден, баирът на Борисовата градина беше непосилен Еверест, който преодолявах посредством бутане. Затова пък тренировките ми с виното са ежедневни. Хората, които чакат да се запишат за участие във феста, никак не допринасят за повдигане на самочувствието ни. Каски, ръкавици, специални колоездачни гащи и джърсита с надписи "Дунав ултра", "Витоша маратон" и "Обиколката на България". Нашият любезен домакин Евтим долавя пропуските в подготовката ни с невъоръжено око. "Може да обикаляте и с кола!", мило казва той и ни връчва картата с маршрута и щандовете на винарните.  Ама то пък и как да тръгнем по дегустации с колело! Къде да натоварим бутилките, които ще купим? За справка повече от десет, три от които изпихме още вечерта на ливадата в къща за гости "Здравец", но за това накрая.

Белоградчик носи името си от бялата алуминиева дограма, с която са пременени къщите по централната улица. Преди десет години не беше така - градчето изглеждаше завинаги спряло на малката гара на соца. Снимките ми оттогава са свидетелство.

Днес пак си е красиво, тосканско едно такова и тук-там проблясва по някой запазен артефакт.

Първата ни спирка изобщо не е отбелязана на картата на фестивала.  На Градската художествена галерия виси плакат "Салон за наивистично и интуитивно изкуство". Я да видим! Както отбеляза моят приятел и колега Иво, все едно попадаме в тесте на Dixit! Вълшебен, приказен свят - над 200 произведения на автори от България и света. Частна колекция, която ще гостува в Белоградчик поне още два месеца. Да можеше да е постоянна! Би била привлекателно място за такива луди по наивизма като мен. 

Марияна Калъчева - Алиса, Ангел Хранител

Юли Шумарев, Приказка II

В Белоградчик има и художници, чиито творби не са изложени в галерията. Ето като този, който предлага комплексни услуги по всяко време.Следващата ни спирка, естествено, е перлата в короната - скалите с крепостта.  Целият Джурасик парк ни е в краката - море от зелени планини, взривове от червени скали, нищо общо с никъде другаде! Разпервам ръце и политам.

Полетът ми е прекъснат от семейство шумни човекоподобни. "Ицье, разпери ги тьез ръце бе, зарадвай са малко тъй, кво само съ пулиш! Тука глей, нидей зяпа! Ако ни щеш, излез ми ут снимката!  Майко, ама тъй ли съ снима ма! Виж мъ ква съм разчекната! Тъз рокля за како я обляках!" Може би някой такъв хоминид е довел до изчезването на динозаврите.  Измъкваме се на прибежки под канонада от забележки.

За да видим Чачин камък проникнахме с взлом през частен имот. Добре че в нета намерих координати: 43.62511, 22.69911. Не разбрахме кой е строил там - хубавата къща е запусната, будката на охраната - също.  Навярно са ги отвлекли извънземните от Сириус. Така е, като строиш върху древно светилище с ритуални кладенци и рисунки. Ние извънземни не срещнахме, освен един зелен гущер, който си беше съвсем нашенски. Обаче знаците по скалите са много загадъчни.

"Венеца" е най-красивата пещера, в която съм влизала. През 2015 става достъпна с помощтта на Европейския съюз, да е жив и здрав и той, и жена му!  Има стръмни и тесни участъци. Хем хубава, хем приключенска! Пътят до нея през село Орешец е не по-малко живописен. 

Добре де, не мога безкрай да ви залъгвам с гледки и забележителности. Най-накрая ще трябва да си призная за виното. В Боровица имаше три щанда на винарни и един на ферма "Каряна" от село Ягодово до Берковица. Фантастично козе сирене! Фантастично! Доставят до различни градове, така че непременно ги намерете в нета и си поръчайте качота по италианска рецепта. А може да отидете и лично на паша с козите.

Но пак се разсеях. Най-голямото ни откритие беше Видинската гъмза от мускат отонел на изба Ново село. Или не е точно така. Всъщност избата е Видинска гъмза, а виното е мускат? Ох, обърках се съвсем! Но пък аз съм обикновен алкохолик, а не експерт.  Неповторим аромат! За съжаление не бяха подготвени за толкова много туристи и успяхме да изкопчим само три бутилки, които ги пишете вече изпити. Координатите  им ги има в нета.

Другото ни откритие бяха Веселите винари, които имат лозе и си произвеждат виното в кооперация с Типченица.  

Винаги има първи път. В Белоградчик за първи път през живота си ядох момици и се качих на балон.  Момиците бяха по-хубави! Заслужава си само ако е свободен полет, а не демонстрация, в която балонът е вързан. Даже нос не подадохме над скалите  На 10-ти етаж съм се качвала, че даже и на 22-ри! Между секса и стриптийза бих избрала секса, благодаря!  Поне на снимките изглеждаме героично.

Ако гугълнете нета за снимки от фестивала "Колело и вино", ще ви излязат хора на велосипеди по скали, по чукари, по черни пътища и шосета. Паралелна вселена на спортисти, прегърнали здравословния начин на живот. Ние? Вино, козе сирене, ливада, нирвана. Колела? Какви колела? Над баира космическият кораб на Слънцето отпътува към Сириус. И там бихме отишли някой ден. Стига да има момици и вино!