Пристигаме в хотел "Еделвайс" на Бузлуджа привечер. Дърворезби, кристални полилеи и градина, поддържана като мутренска любовница - епилирана и ондулирана. Пием по ракия със салатка на терасата. Пейзажът наоколо е по-хубав от хубава-си-моя-горо. Поглеждам си часовника: "Слънцето залязва в 21.05. Да го хванем?" На въпроса колко е до върха, човекът на рецепцията казва по инерция "двайсет", после ни измерва от главата до петите и се поправя "трийсет-четиридесет минутки". Хукваме по баира. Газим през равнец, жълт кантарион и диви ягоди. Червеният паметник е тъмен силует на фона на червения залез. Планината приижда на вълни. На отсрещния баир пасат коне - изрязан от хартия театър на сенките. Пеем, дивеем и се снимаме на север, на юг, уловили слънцето, прегърнати, разделени, в глупави пози и с усмивки колкото Стара планина. Един прекрасен миг в безкрая на Вселената.
Следващата сутрин посрещаме изгрева на свещено за мен, страстен колекционер на кича, място. Дамасцена! Още на паркинга оставам безмълвна от впечатляващ скулптурен ансамбъл (бронз): в средата тракиец, от лявата му страна - православен поп, който с едната си ръка му сваля тракийската шапка, а в другата държи лира. От дясната страна друг православен поп, който му слага трънен венец на главата. Композицията допълват козел с образа на Радой Ралин, елен и глиган.
Но нямам време да стоя замислена и да разгадавам символиката. Дамасцена съблазнително ме приканва да мина през входната арка с дизайн на Тюлбето в Казанлък. На върха се извисява умалено копие на Статуята на Свободата. В българската интерпретация, Свободата е стъпила на рошаво земно кълбо. Изобразена е с опашка на дракон (с люспи!), пресечена от две стрели, които оформят знака на долара. Докато я съзерцавам, се се сблъсквам челно с двуметрова бронзова тракийка, мотамо слязла от тавана на Казанлъшката гробница, само че без мъжа си и с роза в ръка. Стреснато проверявам - слава богу няма опашка с люспи! Зад гърба й се простира ресторант в мащаб Слънчака, който може да приюти и изхрани с таратор и шопска салата два чартъра германци. Прилича на казармена столова.
Не, това не е евтиният циментов кич на динозавърския парк край Ново село. Не е и пластмасов диамант в короната на лебед от автомобилна гума. Дамасцена е луксозен кич. Червен мрамор по стени и тавани, мозайки, ковано желязо, стенописи на собственика и семейството му с кошове рози на рамо... Но коя съм аз да съдя! Може би след 2500 години някоя влюбчива патка като мен ще зяпа в Лувъра бронзовия Бай Ганьо с лицето на Калоянчев, обявен от бъдещите археолози за древен цар, и ще въздиша учестено.
Етнографският раздел е пълен с дамаджани, сърпове, хурки, мускали, кошници и престилки. Отпред, в езеро сред бамбук, плават патки и лебеди.
За луличката на Алеко, натъпкана със стотинки и тракийският културен център, в чиито вход бие тръбата на отдушника на ресторанта, нямам сили да говоря. Те, тракийците, и без това отдавна са умрели. Един отдушник няма да ги бутне изобщо.
Не, не! Трябва да ви кажа все пак! Тракийският културен център е архитектурно решен във формата на кошница за рози, чиято дръжка се извисява над римски амфитеатър. Абе историята на света е цялата по нашите земи, ей! Всъщност римският амфитеатър с цветя между редовете е даже симпатичен на фона на общото безумие. Не се стърпявам, скачам на сцената и декламирам любимото си стихотворение на Жак Превер, много подходящо за обстановката: "Като жълта светкавица един портокал прелита през пречките и цопва във кофата. Арестантът сияе, до уши олайнен: "Тя не ме е забравила, тя мисли за мен!". Софи и Марин ми ръкопляскат, до уши олайнени. Приятели са ми, какво да правят, милите!
Отмиваме вкуса на фалша с ходене "по гробища". Казанлъшка гробница, Голяма Косматка, Грифони, Оструша. В колата пеем с пълно гърло Електрик лайт и Куин. В багажника дрънчат бутилки "Тамянка". Десет кашона спешна доставка за Софи и мен от изба "Абритус" в Разград. Щото Софи не си поплюва. Когато свърши бутилката и й предложа да си вземем по още една чашка, тя повдига вежди и възкликва "Ба! Чашка!" Този музикален съпровод май най-много ни отива.
През поля от лавандула и слънчоглед се носим към село Габарево. Марин познава целия свят. Не съм го питала, но сигурно и извънземни познава. Представям си как ни качва на космически кораб, пълни товарният отсек с кашони "Тамянка" и отпрашваме да си къркаме със зелените човечета. Фикрет и Галя не са извънземни. Художници са. Все едно влизам през ключалката в тайната градина на Алиса в страната на чудесата. Навсякъде са разхвърляни шарени котки в различен калибър. Цветя до ушите, каменна чешма, статуи и картини. "Тези тук са ми за екмек, за хляба, сиреч", казва Фикрет. Портрети като на курортна алея, където може да ви нарисуват прегърнати с Анджелина Джоли. Няма нужда да ни показва кои са му от сърцето. Веднага се вижда. Пием билков чай и си говорим за Уфици, Лувъра и Микеланджело. Тръгваме си с картини под мишница, буркани с домашно кисело мляко и "да дойдете пак непременно!".
Фикрет Окан. "Цветя. Въпрос на гледна точка" на стената у дома. Маслени бои и старо дърво от съборена къща в Габарево.
Край пътя спираме в дестилерия за етерични масла. Маслото от бял равнец е мастилено синьо и мирише странно. Омазваме се до ушите. В колата връхлита пеперуда. За ливади ли ни взе, душко! Но пък по-добре да ни налази пеперуда, октолкото да ни кръжат мухи-винарки на ята!
На залез минаваме през руската църква в Шипка - красива отвън и зловеща отвътре. Дуварите на къщите в селото са поръбени с котки и трендафил.
На залез минаваме през руската църква в Шипка - красива отвън и зловеща отвътре. Дуварите на къщите в селото са поръбени с котки и трендафил.
По пътя към пържения сом на язовир "Копринка" погледът ми се сепва във впечатляващо бизнес-начинание - автоморга и авточасти втора употреба "Монамур". Е как другояче да си кръстиш автоморгата?!
Обратно към ежедневието. Траките също са имали понеделници. Сигурно това ги е затрило. Сбогом, монамур, моя тракийска любов! Надявам се да те видя отново скоро! А и да не е скоро, какво са 2500 години - един миг в безкрая на Вселената!
Поздравления!
ОтговорИзтриванеДа пътувате, флиртувате, да се омазвате и да ни съпричастявате! <3 :) <3