Лешояд със смокини

Източни, източни – колко да са източни тия Родопи с това южно изложение.  Овощните градини са смокинови. Палмите си растат из дворовете като джанки, заедно с нар, сусам и киви. По меандрите на Арда се простират чудни плажове със златен пясък – Родопско море.

Откак преди много години надникнах в книгата за посетители на Планетариума в Смолян и прочетох „Много ми хареса. Едни гледаха звездите, а други се целувахме. Иван, 9 Б“, не пропускам да се зачета. Ето откритията ми от книгата в Природозащитен център Източни Родопи в Маджарово. „Това са чудеса, създадени от природата – скали, лешояди, орели и други птици. Ако се убият животните ще настане хаус.“ А също и това:

Центърът е хубав, с макети на гнезда, пъстри информационни табла и телефон, на който можеш да набереш номер и да послушаш гласа на птиците. Има и указател. 01 Сова, 02 Славей и така до 50. Телефонът на кукувицата даваше заето, но тя сигурно набира сама себе си.  Карл Линей ще да се е забавлявал много, когато е давал латинските наименования на видовете. Бухал е Bubo Bubo. Нещо като Тигре, Тигре или Доко, Доко, които и днес звучат в репертоара на ивайловградските диджеи.

Селата в района се казват по райски: Розино, Пъстроок, Чучулига, Гугутка, Сеноклас. Срещу тях са се изправили мордорските Ивайловград, Симеоновград, Димитровград, Момчилград, Крумовград, с нелепи панелни блокове, празни напечени улици и старци по градинките. Потискащи места, от които животът си е заминал на гурбет. Главната улица обикновено е "Съединение", но ако се загледаш в номерата на къщите, над числата издайнически се мъдрят старите имена - "Карл Маркс", "Ленин" или по-безобидното "Мир".

Вдън гори тилилейски се крият тайни и чудеса.  На табелата пред Глухите камъни пише, че е тракийски култово-погребален комплекс. Археолозите са хора без никакво въображение. Ако ги слуша човек ще реши, че траките само са ритуалничили, мрели са и са се погребвали. На мен странните дупки в скалата ми приличат на ключалки на голям каменен сейф. Събират се всички ключове и се отваря врата към друго измерение, примерно. 

Или може би траките са ги използвали за поставки за свещи и са си правели горски техно-партита с много вино.  Или пък са отглеждали пощенски гълъби – това им е бил имейла.

Е, добре де, погребвали са се също. Гробницата в Мезек си е гробница, че даже и скелети са намерили. В коридора – конете, в първото преддверие - войниците, във второто – жените и накрая – вожда. Него не са го намерили, де, само каменното му ложе. Къде ли се е запилял? То с три жени, макар и мъртви, как да не офейка човек, макар и мъртъв! Няма рисунки, находките – лампи, съдове за вино и зехтин, накити, са изнесени по музеите и заменени с холограми. Екскурзоводът беше много горд с холограмите. Каза, че всеки предмет си е едно към едно, учени от БАН са го правили, само там може такова чудо да види човек, но честно казано приличат на евтини репродукции в грозни рамки.  Преди да стигнеш входа на гробницата се сблъскваш с друго грозно чудо – някакви пишман художници рисували тракийски воини, Орфей и Евридика и други епохални персонажи, така че като се снимаш с тях, изглеждали като 3D.  Честно казано, никакво 3D не се получава, а просто потресаващо кичозна фотография. Колегата ми Орлин се нави да направим демо.

Гробницата е възхитителна.  Какъвто и ужас да сътвори съвременният човек, не може да засенчи това, което траките са направили. Непоклатим, здрав дялан камък, огромни плочи по пода и на прага, зидария, в която косъм не можеш да провреш и съвършен купол. Заслужава си да се види!

Крепостта в Мезек не е толкова впечатляваща. Поиззидали са бая с пари по Европейски програми. Пльоснали са на поляната отпред шатри, каляски, щитове и друга бутафорна селяния. Акцент в самата крепост са манекени, облечени в доспехи, артистично разхвърляни из помещенията, колкото да ти изкарат акъла. 

Гледката към селото и равнината е твърде постна. Ама то през 12 век не ги е вълнувала гледката, а отбраната от варварите.

Виж, римляните са си били по живота. Това даже археолозите го признават. Лочели вино, плюскали и се къпели по цял ден, обслужвани от поне 200 роби. Ако не вярвате, идете във вила „Армира“. Ремонтът за 2 милиона лева си е направо уродлив, но това няма нищо общо с възхитителните мозайки. 

Щандът със сувенири е доста еклектичен. От луксозен албум за „Армира“ до „Как да сварим уиски в домашни условия“.

В село Бориславци отиваме специално заради сусамовата таханджийница. Посреща ни много симпатична възрастна жена и кротичко обяснява, че тахан няма. Не е сезон. Чувствам се като софийска фръцла сред поле с тикви - глупава и не на място.  В супера има всичко по всяко време.  Откъде да знам, че сусама се жъне в края на септември, а тахана е готов през ноември? Аз дори не зная, че се жъне. Заради такива като мен жената беше посадила един сусам в двора, с надпис "СУСАМ", та да знае човек, че не расте по дърветата.

Дини и пъпеши от Любимец, грозде и домати от селските сергии, и обратно на Запад, при софийските лешояди от вида Homo Sapiens Malum.