сряда, 22 юни 2016 г.
Добърско, добър ден!
Преди няколко дни пак попаднах в Добърско с група
приятели, любители на прясна пъстърва. Рибарникът е на километър и
половина над селото. „През
живота си три пъти съм чел - да завърша техникума, за шофьорския изпит и сега
за рибките“,
каза бай Георги, който преди седем години, с тия две ръце, го е построил от
нулата. Сам си прави "разсада" - значи издоява три женски и две мъжки
пъстърви в легенче, рзбърква с птиче перо и след 15 минути оплодения хайвер
светва в оранжево. И картофите за гарнитурата, и боба за чорбата - всичко си
гледат с жена му. Вкусно, та вкусно! "Знаеш ли колко хора идват тука за
Алтая, от детство, викат, Алтай не сме пили. В едно село наблизо го
правят", казва жена му и носи тава с дюлев тиквеник за десерт. А
нали всички по Пиринския край пеят, на изпроводяк бай Георги отваря чудно
гърлище за момчето, дето заради момата камъне троши, кучета го лаят и, сега
идва най-интересния момент според певеца, в меана не влиза. Начи колко требе
да обичаш една жена, та за нея в меана да не одиш!
Показва ни поизмачкана книга с родословното дърво. Праправнукът пък е
отявлен русофил. Путин се мъдри не другаде, а в домашния иконостас. И изобщо, декорацията на ресторанта изглежда твърде екзотична дори за човек, който никога не е стъпвал на Седмицата на дизайна в Пловдив, нежели на някого, който е стъпвал, и то предния ден.
вторник, 7 юни 2016 г.
Петък, пазарен ден
Не е нужно да давате камара пари, за да пътувате до Азия. В София сме сбъднали азиатската мечта с Женския пазар – опровержение на максимата, че всичко тече, всичко се променя. Срещу лев и шейсет за трамваен билет можете да си облечете копчетата, да ви хванат избягалите бримки, да хапнете отровно шкембе с много чесън и оцет и да си купите сутиен Е-200 (става и за вигвам за детето – здраво ушита работа!). Конска сбруя, кюнци за печка, крадени жисиеми, рокля за кючек, галоши и шушони, наденички за хора със здрави стомаси – има всичко. И то КАЧЕСТВЕННО!
Ако не сте по кючека, може да се маскирате като японска гейша от магазина за 1 лев. Китайците са хора практични и загрижени за клиента - овесили са очила на конец, като химикалките по банките, да не ги задигне някой, та ако ви дойде дребничък шрифта по българските етикети, да си го прочетете. Китайката Нура може да ви достави всичко, включително автентични зъби от акула и древни фосили. Не ме питайте за какво са ми трябвали.
Да кажем, че ви ядоса някое дете - те могат да бъдат много досадни, нали. Веднага имам предложение за подарък - кукла с плетено ансамбълче модел "Жената днес" от 1958. Баба му все с барбита си е играла!
Дори да сте ветерани в пътешествия из мърляви далечни страни и да сте злоупотребявали с улична храна, с единия крак в инфекциозното, нито ресторант "Драгоман", нито механа "Баба Яга" биха били вашия първи избор. Но виж, "Ашурбанипал" и "Истанбул", представители съответно на иракската и турската кухня, са друга работа. Не като интериор, разбира се, не като интериор. Иракчанинът Фреди е съхранил авангарда на деветдесетарския дизайн с всички ключови за битово заведение атрибути - дървена облицовка тип ловна хижа по фасадата, увенчана с колело от каруца, соц мозайка по пода, прашни мускалчета, хурки и кукли в народни носии по рафтовете, изтерзани препарирани птици на пирографирани стойки, посивели от мръсотия пластмасови клонки от японски вишни в гледжосани вазички и шублер от алпака за сервиране и отсервиране. Към обяд в двата ресторанта се стичат намръщени мустакати мъже по бели потници, които шумно сърбат чорби и яхнии и плюят кокалите в лехата с изсъхнали растения - неизвестни страници от хербарий, наречени гръмко "градина". Ресторант-градина не е като прост ресторант, я! Пустата ми лакомия за телешкото с бамя и сутляша, чудните сусамени хлебчета и адана-кебапа ме подпират всеки път, когато в смешна офис-броня - токчета, сако с цици и тясна пола, дефилирам по пътеката между мрачните араби с вид на прегладнели терористи. Тайно се радвам, че все още предизвиквам затишие в сърбането.
Миризмата на пресен джоджен е миксирана с миризма на драно. Продавачите ви чукат в грамажа и ви пробутват стоката отдолу, която никога не е като стоката отгоре. Ягоди от Гърция, домати от Испания, полски ябълки, холандски цветя и турски лук - почти нищо българско няма. А навремето пазарът е събирал селяни от цялата околия с прясната им стока направо от бахчите. Нищо не е такова, каквото изглежда - под разплакана табела "Мляко" се мъдрят репи и марули, надпис "КАРАНТИЯ" е онагледен с бяло, вакло агънце, душица сладка, а въпросният ресторант "Драгоман" предлага и стаи за почивка. Ракия и почистващи препарати се продават заедно с отрова за хлебарки и праз "Старозагорски камуш". И защо не? Българският бейзбол може да е трепане на хлебарки с праз. Някои табели пък са особено категорични. Спално точка. Бельо точка.
„Ци-гари, ци-гари”, конспиративно мърморят мургави ятаци на контрабандния внос, с ударение на ци-то. Двама интелектуалци играят шах пред сергия за гащи, размер като за българския отбор по сумо - жени старша възраст. Единия си свирка арията на херцогът на Мантуа из операта Риголето на Верди. La donna e mobile, подсвирква и мести бяла царица от D4 на D6. Противникът му е обречен.
Ако и вие имате музикални заложби, отбийте се в магазина на комуната за наркомани и да изкарате едно Фюрелизе на старо пиано с дърворезба и железни свещници. В комуната чистят мазета и тавани, а после реставрират и продават намерените вехтории, за да спасят повече заблудени души.
Тръгнете ли сватба да стягате, пак на Женския и никъде другаде ще намерите удивителни творения на моделиерския гений - от роклята до обувчиците. Да не ви стряскат голите манекени и извънземните дечица - шаферчета на витрината. Те само очичките им са такива флуоресцентни, иначе зъбите им хич не са остри.
Пицария "Айнщайн" ще ви изненада със самия него в цял ръст на вратата. Приближете го и ще забележите, че страда от неизлечима болест на кожата - кел ли е, краста ли - така само, колкото да ви се дигне апетита.
Жалко, че общината подложи пазара на репаратура и модернизация! Сега се получи еклектична смесица от скандинавски дизайн и ориенталска действителност. Все едно да обзаведеш с ИКЕА шкембеджийницата в квартала.
Това е. Ако ви стегне шапката, не в мола - за шопинг терапия идете на Женския - бай Гошо ще ви сгъне една островърха от вестник, в който новините са само добри.
Абонамент за:
Публикации (Atom)