Тракия - земя на динозаври

"В администрацията на селото  изработват неандерталци. Долният етаж на кметството е превърнат в творческа работилница. За един неандерталец отиват три торби цимент, твърди библиотекарката."

Анелия Перчева, в-к "24 часа", 2.12.2014

Откак прочетох статията на Анелия се размечтах да посетя парка "Сътворението на света" в Ново Село - перлата на българската развлекателна индустрия. И ето че ми се удаде възможност с моята приятелка София, пътешественик и ценител на бялото вино.

Оказа се, че въпреки надареното си перо, дори Анелия не е успяла напълно да опише творческия размах на новоселската администрация, начело с кмета - инициатор, идеолог, дизайнер и подизпълнител на това благородно начинание. Кратък сюрреалистичен разговор в центъра на селото с усмихнат дядка, който продава дини на пазара. "Извинете, къде са ви динозаврите?", питам аз любезно. "Ааа, няма да ги изтървети, те са ни големшки. По пътя за Пещера вдясно, гори на баира".  И действително няма как да ги изтървем - огромен надпис НОВО село, точно така - "НОВО" с голям и "село" с по-дискретен шрифт са изписани на хълма по холивудски тертип. Паркът е точно под надписа и си личи, че крие огромен потенциал за развлечение.

В концепцията е вложена мисъл. Има сценарий. Има ред. Не е като аз и ти да седнем да правим парк за сътворението. Например по алеята на оръжията експонатите са подредени хронологично както следва: древно стенобитно оръдие, колесница с римлянин с развети ламаринени поли, летяща чиния, черешово топче, автентично оръдие от Втората световна, две истински бойни ракети и една "Земя-въздух" от ламарина (насочена към Пещера - треперете, пещерлии!). Това не е първата летяща чиния от селски тип, която съм виждала. Има една, кацнала на покрива на бензиностанция до Луковит, доста по-внушителна. Но тази е по-изящна пък, с антенки на тавана за разкош. 

Два материала са способни да отприщят безпределно творческата фантазия на българина - автомобилните гуми и арматурното желязо. Освен в банални огради и саксии, автомобилните гуми са претворявани в неповторими скулптури  - например в лебеди и калинки.

Арматурното желязо и винкелът пък придават ажурен вид на беседки, арки (като внушителната декоративна на входа на Радомир) и порти. Една такава, заключена с катинар и охранявана от неандерталец с копие от винкел, оформя екстериора на неандерталската пещера.

Древните хора заемат съществена площ от парка. Пред юрти с кожи, пред юрти без кожи, пред кладенци и в пещери. Кметът е отговорил изцяло на съвременните изисквания за  политическа коректност - човеците са в три разцветки - бели, чернокожи и индианец с пера от ламарина. Дано китайците не се обидят, ако някой ден паркът стане популярен сред тях.

Представеният животински свят също е много богат. Разбира се, основен акцент са динозаврите. В краката на един от тях, в гнезвдо от цимент има яйца и излюпени малки пластмасови динозавърчета от Джъмбо. Ръчичките и стъпалата на динозавъра, несъразмерни с туловището, са изцяло направени от арматурно желязо и винкел.

Цяло стадо маймуни е грабнало различни оръдия на труда в ръцете си. Впечатление прави, че всяка маймуна има своя собствена физиономия и различно изражение на лицето.  Теракотената, пардон, циментова, армия на Ново Село. Чудесата не свършват. Дърво от винкели приютява в клоните птeрoдaктили, гаpга, вpабче, папагал, щъpĸел. Oколо стеблото е увита гигантска змия с тяло от маркуч и глава от бетон. 

Устремът на кмета е посечен рязко от "Натура - 2000". Бесапарските ридове, в подножието на които е изграден парка, са защитена зона. Какво ли им защитават на тия голи баири, дето ни домат, ни любеница можеш да отгледаш, че чак са го и съдили, човека. Той им обогатява зоната с нова фауна, невиждана никога по българските земи, щото по време на динозаврите България е била дъно на море и най-много някоя мидена черупка да се намери от онези древни времена, а те! Ама така е - гениите винаги са неразбрани и неоценени от съвременниците си.

За средновековната крепост, охранявана от воини с щитове от кофи за боклук и бог Херос на гипсов кон няма да ви разкажа - нека това е вашата малка изненада, ако решите да го посетите. Входът е безплатен. 

Ако историческият парк край Варна е Слънчака на музеите, новоселският е Китена. Ще стъпим на Марс и ще покорим вселената, щом човешкият гений е способен да сътвори нещо подобно!

Малко по-нататък, в Пещера, се натъкваме на друг вид динозаври - тези от соц епохата. Двама братя, страстни колекционери, създават Музея на автомобилите на социализма.  Изненадата е, че освен коли, братята са събирали и всевъзможни други неща от онова време - табели, опаковки, техника, играчки, парфюми. Докато разглеждаме, 
дискретно звучи българска естрада - от позабравената: Христо Кидиков, Доника Венкова, Катя Филипова.  Плашеща машина на времето.

Добре че са лелите от село Бяга, които седят на шосето под пъстри чадъри и продават пресни плодове и зеленчуци от градините си. Добре че е великолепната изложба на Юлиан Табаков в Баня Старинна с фотосите на мама Злата.  Добре че е улица "МоМА" в Старо Железаре и щъркелите на камбанарията. Добре че са ятата шарени парапланеристи над Сопот. Добре че е бялото вино в чудната градина на "Национал" в Хисаря. И бялото вино в Капана. И бялото вино в Карлово. Иначе от яйцата на кича в мозъка се излюпват пластмасови мисли.

Отвличане, екзекуция, черва на кука и сладолед със стриди

Сицилия, разбира се. Но не става дума за мафията.  А за няколко легенди, стари сицилиански истории и житейски обрати.

Действието на едната легенда се развива през 734 г. пр.н.е., когато първите гръцки заселници от Коринт основали Сиракуза. В Ортиджа, току до пристанището, има извор с папируси и бели патици. Казват, че там е домът на нимфата Аретуза. Красавицата безгрижно си живеела в Гърция, в река Алфей, докато в нея се влюбил речният цар. Започнал да й досажда ужасно и тя помолила приятелката си Артемида да й помогне. Артемида я обвила в мъгла, пренесла я в Сиракуза и я скрила в извора.  Алфей обаче се усетил, протекъл по дъното на морето и се влял в Аретуза.  До ден днешен гърците вярват, че ако пуснат нещо в Алфей, то ще изплува в Сиракуза.  

Сядаме да обядваме на променадата край морето.  Децата пристигат и възторжено ни задърпват да ни покажели нещо много важно!  С мъка оставяме чашите с охладено бяло и се замъкваме в мазето на ресторанта. Благословени да сте, деца! Прохлада, басейни с фонтани и статуи на нимфи. Оказва се, че изворът криволичи в скалите по продължение на морето. От там корабите години наред са си зареждали сладка вода.

Втората легенда е от XI век. Живеела в Палермо красива сицилианка. Един ден, докато поливала цветята на балкона си, отдолу минал мавър – търговец. Вдигнал глава и мигновено се влюбил. И тя в него. Завъртели чуден роман, но не щеш ли след време той й сервирал, че трябва вече да се връща в родината си, при съпругата и децата. Такова нещо казва ли се на жена, особено пък на сицилианка!  Побесняла от ревност, тя го изчакала да заспи и му клъцнала главата, за да си е завинаги неин. Сложила я на балкона сред цветята и засадила в нея босилек. Подправката така избуяла от мавърския мозък, че хората си казали брей, колко му е човек да стане добър градинар и си изпонаправили саксии-глави да садят в тях цветя.  Teste di Moro се продава в различни разновидности във всеки магазин за сувенири, но най-близо до оригинала, по обясними причини е черната мъжка глава.

La Pesceria в Катания е току до централния площад. Най-оживено е рано сутрин, когато рибарите изваждат улова – огромна риба меч опира носа на клъцнатата си глава в небето. Риба тон се е проснала върху цяла сергия, а окървавен касапин реже от нея пържоли с лазерна точност.  Малки и големи, сребърни и златни, познати и непознати морски твари се блещят и шават в тави и подноси.  Живи миди плюят морска вода върху минувачите. На куки висят шкембета и черва.  Самата улица е като риба - мокра, хлъзгава и с люспи.  Продавачите – космати и сериозни, не спират да подвикват и да си хвалят стоката.  По обяд всичко приключва, сякаш не е било, и на мястото на сергиите кръчмари опъват маси и приглаждат покривки.  Само на стотина метра по-нататък е римския амфитеатър, разсъблечен до гол вулканичен камък, клетия, понеже в средновековието местният управник наредил с мрамора да се облицова катедралата.

През 1693 свирепо земетресение опустошава цяла източна Сицилия. Затова градовете са вдигани наново, по бароковата мода. Сицилианският барок е част от световното историческо наследство на ЮНЕСКО.

В Ното обаче, по- голямата забележителност е друга – особено за  страстните любители на храната - Caffé Sicilia.  Основано е преди 130 години – както се казва, ако пра-пра дядо ми беше ходил в Сицилия, можеше да си е пиел там тютюна.  Семейният рецептурник без малко да замине в небитието, когато преди 20-тина години лелята на Корадо Асенца му звъннала в Болоня и му казала, че умира, и ако обича, да бъде така добър да зареже инженерството и да се прибере в лабораторията. Така наричали кухнята. Корадо се прибрал в Ното - това е чист подвиг, все едно от Пловдив да се върнеш в Каспичан, само че бароков, научил всички сладкарски тайни от последният „лаборант“, шеф Роберто, и се захванал да върти бизнеса. В един момент му писнало от традицията, инженер нали, рационализатор,  и започнал да си прави експерименти, като бадемов сладолед със стриди.  Слава богу, бързо се отказал от лудите си идеи – и то как няма, като клиентите рязко го бойкотирали.   Сладолед със стриди, по дяволите! Върнал се към традиционните рецепти, с продукти само от местни производители. Днес там сервират най-вкусните каноли, бадемови сладкиши, всякакви видове сладолед и гранити с плодове и подправки. Е какво толкова може да му е на един сладолед ли? Ами идете и опитайте този на Корадо!

В Модика пък има ацтекски следи. Не че по улиците си се разхождат ацтеки, де. Докато испанците владеели Сицилия през 16 век, конквистадорите донесли от Мексико рецептата за xocoatl – стрити върху камък какаови зърна.  Оригиналният xocoatl е горчив и модиканците го използвали в сосове за месо, за поръсване на салата и като средновековна Виагра.  В Модика рецептите се предават от поколение на поколение. Зърната се стриват ръчно върху вулканични камъни от Етна. Получената паста не се загрява. Затова има зърнеста структура и се усещат кристалчетата на захарта.

Модика е Горно Нанадолнище. Съберете кураж да изкачите 1500 стъпала покрай Свети Петър и Свети Георги и се мушнете в тесните улички, в които се вее пране и мирише на печен патладжан, а във вас се взират гротескни барокови чудовища, уморени да подпират хорските балкони.  Тук тераса с чудни цветя, там две баби седят на пейката и клюкарстват, а гласовете им отекват в лабиринта.  На места нахлувате в нечий двор или улицата просто свръшва в красива метална порта с голям катинар. На върха пред вас се разкрива възхитителна гледка и се чувствате като странна сицилианска птица, накълвала се с шоколад, в чудно гнездо от бял варовик.

Връщаме се от плаж в резервата „Вендикари“. Тесни селски пътища сред маслинови и портокалови гори, сред цъфтящи до бога динозавърски агавета и полудели зокуми. Табела „Римска вила“ вляво. Мила решително завърта волана. Нищо и никаква римска вила, една от многото в района, на някой си Tellaro, но с какви мозайки! Тигри, патици, ловни и бойни сцени, прелестни цветя!

А Ортиджа пък колко е прекрасна! Не само заради приятелите ми Мила и Пепе. А заради живия пазар до мъртвия храм на Аполон, белите площади и черните вулканични павета на улиците, музиката а ла Мориконе, която тихо се прокрадва из старите квартали по време на филмовия фестивал и шумния, лудешки живот, който се успокоява само за час някъде около 4 сутринта.

И заради сладурчето Еудженио, който всеки ден продава риба на пазара в Ортиджа. През деня продава, а вечер сервира в кръчмата L’Isoletta, която се пръква на мястото на рибения щанд. „Ооо, любимите ми клиенти!“, възкликва, когато приятелите ми водят там още първата вечер. „Така, за теб паста „Вонголе" без магданоз, за теб маринована риба, за теб – „Пескара" и половин литър …“ – поглежда ме, „… един литър бяло вино". Научихме какво е tenerumi - стебла с мустачки и листа като на краставица, които се продават на големи връзки на пазара. Оказа се, че това са аксесоарите на дългите тиквички cucuzza (достигат до 2 метра!), които сицилианците готвят на паста и слагат в супата от морски таралежи. Разбрахме защо на пазара в Ортиджа пред магазинчето на Caseficio Borderi се извива безкрайна опашка от ръкопляскащи хора. Caseficio е мандра, а симпатичният старец Андреа стърже, реже, кълца и стрива десетина вида различно сирене и прави вълшебни сандвичи. 

Сицилия е пищна красавица, с глава на Горгона Медуза, бадемови очи, тяло на римска богиня, пищен бюст с барокови орнаменти, крака от маслини и ръце, уверено стиснали кормилото на старо чинкуеченто.  Показа ни само палеца на левия си крак и ни разказа няколко истории, колкото да ни залъже.  Затова ще се върна. Но няма да я атакувам директно, като някой нахален мавър. Ще отскоча първо до Гърция, ще се гмурна в Алфей и се надявм да изплувам в езерото на Аретуза на пъпа на Ортиджа като бяла патка,  накълвала се с каноли, в чудно гнездо от полудели зокуми и щури миризми.