Храмът на облечените

Част 3

Всичко е зелено, всичко цъфти. Водопадът Мисол Ха е възхитителен. До него се стига по моста Цак през най-красивата махала на село Такилак, вляво от ранчо Пичукайко и по околовръстното на Ксолопитово. През девет джунгли в десета, както се казва.  Досега се чувствах като великан сред дребните местни, а в джунглата съм като джудже. Всичко, което у дома е малко, тук е огромно. Листото на трилистника е като палатка.  Зеленото цвете в малката ми саксийка тук е десетметрова лиана с тлъсти листа.  Потапяме се в прохладните води. Над нас кръжат лешояди. „Кога сте ходили на плаж с лешояди?“, пита Елена. „Ходили сме само с гларуси“, отговаряме й.

След приключенията ни на 2200 метра надморска - все едно живяхме на Алеко повече от седмица,  планините най-сетне отстъпват на обширна равнина с реки и езера. Земята на кабайеросите с огромните сомбреро, кожените гащи и ласото.  Спираме в краайпътен ресторант за телешки стекове. Изкарвам си акъла! От стената ме гледа лилав Бойко Борисов със сомбреро и маракаси. Но пържолите са безупречни.

Вили: „Няма ли най-после да пием маргарита?“ Всички я поглеждаме и в един глас питаме: „Коя беше Маргарита?“  В началото най-трудно запомнихме нея от групата, понеже е тиха и мълчалива. 

След олмеките и толтеките отиваме при дискотеките – известно племе, обитаващо и до днес крайбрежията на полуостров Юкатан. Дискотеките обитават среда, подобна на Слънчака. Хранят се с олинклузив и пият коктейли със странни цветове.  Ние много добре се разбрахме с това племе. Смесихме се с него и пяхме караоке. И без думи нека винаги във нас клетвения шепот вечно да звучи си стана химн на Плая дел Кармен. Ооо! Огън от любов! 

Като казах огън, та се сетих - твърдят, че големият астероид, който унищожил динозаврите, паднал в Мексиканския залив. Осколките от него пробили дупки във варовика и така се образували варовиковите кладенци и пропасти, наречени „сеноте“. В Юкатан има над 7000 сенотета.  Топнахме се в кристалните води на едно от тях доброволно.  Иначе маите ги използвали за жертвеници.  Хвърляли вътре деца, когато имаало голяма суша.  Считали ги за вестоносци към отвъдното.  Колкото повече плаче и вика детето, толкова повече дъжд се чакал. Над 200 скелета намерили археолозите в сенотето край Чичен Ица, заедно с разни скъпоценности, като че ли децата не били достатъчни.  Видя ми се много хубава идея!  Жалко, че моите пораснаха. Но пък може с внуците да експериментирам.  Навярно по тази причина мексиканските деца са много мили и кротки.  Ако се чуе някакъв рев или глезотия, чужденче ще е. 

На поредната бензиностанция пред смаяите ни погледи от багажника на автобуса ни излизат жена и малко момченце. Оказа се, че шофьорът е взел семейството си на екскурзия, но му било неудобно да ни каже.  Абе я ги качи горе бе, човек!  Добре поне, че детето не беше кривогледо и с глава като царевица! Но до края на пътуването треперехме  да не го хвърлят в някое сеноте.

Освен в Паленке, оставих част от сърцето си в Сан Кристобал.  Пазарът е безкраен и шарен. Понечвам да снимам сергия с разноцветни люти чушки, а продавачката - стара вещица от местните племена се разкрещява и ме замеря с орех. Цоцилите не обичат да ги снимат.  Дъщерята на човека, от когото си купихме подправки, е заровила ръце в чувала с мления пипер като в пясъчник и не спира да киха. Кокоши крака се протягат към минувачите, сноват хора с тави на главите и предлагат захаросани плодове, тапас и някакви течности с неясен характер.  На всяка сергия за сувенири жените бродират и плетат. Китайските боклуци са рядкост. За съжаление и ръчно изработените сувенири стават все по-голяма рядкост в света.

Вечерта отидохме на бар, за да отпразнуваме рождения ден на Мила. Сред гръмката музика и неоновите светлини внезапно от улицата се присламчи симпатична бездомна кучка.  Заспа ни в краката. Нито подскачането, нито викането я отказаха да стои при нас. Без малко за си я вземем.

Това, което ме удиви най-много е пълната липса на комплекси у мексиканците.  Значи тя прилича на Годзила джобен вариант, метър и петдесет, все ти е едно дали ще я прескочиш, или ще я заобиколиш, обаче излиза на дансинга с плавна походка в плътно прилепнала малка черна рокля.  Започва да танцува и след точно минута към нея приближава кавалер, галантно й се покланя и хваща тлъстата й целулитена ръчица. Двамата се завъртат пламенно в маладата нощ. Българките може и да сме едни от най-красивите в света, но не притежаваме такава страстна увереност.

Тръгваме към океана.  На път спираме в Чичен Ица - едно от новите чудеса на света.  Голямата пирамида е прецизен календар, описващ дните, седмиците и сезоните. Много ваажно, ще кажете вие.  Днес всеки има календар на телефона или на бюрото. Защо им е трябвало на горките маи да строят гигантски пирамиди за целта?  Ами защото в онези времена знанието било достъпно за висшата класа, която го превръщала не само в средство за власт и престиж, но и в разменна търговска стока. 

За съжаление, поради близостта си до Канкун, древният град се е превърнал в китайски пазар за евтини сувенири. Пред стената с черепите позират в инстаграмски чупки тлъсти бели американки.  Туристите възторжено пляскат с ръце, за да чуят как ехото от пирамидата се връща към тях като вик на птицата кетцал.  Блъсканица и прахоляк.  Градът и сега е огромен, а са разкрити има-няма 5% от него. Гидът ни каза, че до къщата му на няколко километра от Чечен Ица има останки от малка пирамида.  През пика през 8-9 вик там са живели над 100,000 души.  Търгували със сол, памук, мед, какао и тютюн.  И знания.

Езикът на ацтеките се нарича науатл.  Над един милион души все още го говорят, но само у дома, защото ги дискриминират и ги считат за по-низши.   Ето ви една дума: куетлясочитл.  Хайде де, не е толкова сложно.  Това е коледната звезда. Тя е родом от Мексико, но там си расте като дърво.

На майски пък едно, две, три е хум, ка, ош. Затова Ошмал значи трети. Градът е три пъти строен и три пъти напускан, докато накрая, някъде през 10 век, когато отсекли и последното дърво, за да пекат варовик, с който да зидат пирамиди, мястото пресъхнало и животът приключил. Ошмал е най-елегантния от градовете на маите, издържан в стил майски барок. Бил мирен и това си личи- не водели войни и не правели човешки жертвоприношения. Имали само по една жена. Е, може да е била сестра им, но никой не е перфектен. Бизнесът им бил добив и търговия със сол. 

Утре трябва да се върнем на работа. Чудя се дали вместо това да не се заселим в пирамидата на Червената царица. Ще си направим мескал бар и овощна градина.  Ще научим местните да ни носят дарове от такоси, гуакамоле и чуроси. Планини от чуроси!  Ще замеряме туристите с орехи и ще издаваме призрачни викове, когато ни снимат без разрешение. Ще мърморим текстове на български естрадни песни като заклинания и  ще лекуваме местните с пърцуца и кока-кола. Кой знае – след половин век някой може да ни открие в джунглата с инкрустирани черепи и широки усмивки с изпилени остри зъбки. И да умре от отровните изпарения на мескал, текила и табаско. (Край)