Тракия - земя на динозаври

"В администрацията на селото  изработват неандерталци. Долният етаж на кметството е превърнат в творческа работилница. За един неандерталец отиват три торби цимент, твърди библиотекарката."

Анелия Перчева, в-к "24 часа", 2.12.2014

Откак прочетох статията на Анелия се размечтах да посетя парка "Сътворението на света" в Ново Село - перлата на българската развлекателна индустрия. И ето че ми се удаде възможност с моята приятелка София, пътешественик и ценител на бялото вино.

Оказа се, че въпреки надареното си перо, дори Анелия не е успяла напълно да опише творческия размах на новоселската администрация, начело с кмета - инициатор, идеолог, дизайнер и подизпълнител на това благородно начинание. Кратък сюрреалистичен разговор в центъра на селото с усмихнат дядка, който продава дини на пазара. "Извинете, къде са ви динозаврите?", питам аз любезно. "Ааа, няма да ги изтървети, те са ни големшки. По пътя за Пещера вдясно, гори на баира".  И действително няма как да ги изтървем - огромен надпис НОВО село, точно така - "НОВО" с голям и "село" с по-дискретен шрифт са изписани на хълма по холивудски тертип. Паркът е точно под надписа и си личи, че крие огромен потенциал за развлечение.

В концепцията е вложена мисъл. Има сценарий. Има ред. Не е като аз и ти да седнем да правим парк за сътворението. Например по алеята на оръжията експонатите са подредени хронологично както следва: древно стенобитно оръдие, колесница с римлянин с развети ламаринени поли, летяща чиния, черешово топче, автентично оръдие от Втората световна, две истински бойни ракети и една "Земя-въздух" от ламарина (насочена към Пещера - треперете, пещерлии!). Това не е първата летяща чиния от селски тип, която съм виждала. Има една, кацнала на покрива на бензиностанция до Луковит, доста по-внушителна. Но тази е по-изящна пък, с антенки на тавана за разкош. 

Два материала са способни да отприщят безпределно творческата фантазия на българина - автомобилните гуми и арматурното желязо. Освен в банални огради и саксии, автомобилните гуми са претворявани в неповторими скулптури  - например в лебеди и калинки.

Арматурното желязо и винкелът пък придават ажурен вид на беседки, арки (като внушителната декоративна на входа на Радомир) и порти. Една такава, заключена с катинар и охранявана от неандерталец с копие от винкел, оформя екстериора на неандерталската пещера.

Древните хора заемат съществена площ от парка. Пред юрти с кожи, пред юрти без кожи, пред кладенци и в пещери. Кметът е отговорил изцяло на съвременните изисквания за  политическа коректност - човеците са в три разцветки - бели, чернокожи и индианец с пера от ламарина. Дано китайците не се обидят, ако някой ден паркът стане популярен сред тях.

Представеният животински свят също е много богат. Разбира се, основен акцент са динозаврите. В краката на един от тях, в гнезвдо от цимент има яйца и излюпени малки пластмасови динозавърчета от Джъмбо. Ръчичките и стъпалата на динозавъра, несъразмерни с туловището, са изцяло направени от арматурно желязо и винкел.

Цяло стадо маймуни е грабнало различни оръдия на труда в ръцете си. Впечатление прави, че всяка маймуна има своя собствена физиономия и различно изражение на лицето.  Теракотената, пардон, циментова, армия на Ново Село. Чудесата не свършват. Дърво от винкели приютява в клоните птeрoдaктили, гаpга, вpабче, папагал, щъpĸел. Oколо стеблото е увита гигантска змия с тяло от маркуч и глава от бетон. 

Устремът на кмета е посечен рязко от "Натура - 2000". Бесапарските ридове, в подножието на които е изграден парка, са защитена зона. Какво ли им защитават на тия голи баири, дето ни домат, ни любеница можеш да отгледаш, че чак са го и съдили, човека. Той им обогатява зоната с нова фауна, невиждана никога по българските земи, щото по време на динозаврите България е била дъно на море и най-много някоя мидена черупка да се намери от онези древни времена, а те! Ама така е - гениите винаги са неразбрани и неоценени от съвременниците си.

За средновековната крепост, охранявана от воини с щитове от кофи за боклук и бог Херос на гипсов кон няма да ви разкажа - нека това е вашата малка изненада, ако решите да го посетите. Входът е безплатен. 

Ако историческият парк край Варна е Слънчака на музеите, новоселският е Китена. Ще стъпим на Марс и ще покорим вселената, щом човешкият гений е способен да сътвори нещо подобно!

Малко по-нататък, в Пещера, се натъкваме на друг вид динозаври - тези от соц епохата. Двама братя, страстни колекционери, създават Музея на автомобилите на социализма.  Изненадата е, че освен коли, братята са събирали и всевъзможни други неща от онова време - табели, опаковки, техника, играчки, парфюми. Докато разглеждаме, 
дискретно звучи българска естрада - от позабравената: Христо Кидиков, Доника Венкова, Катя Филипова.  Плашеща машина на времето.

Добре че са лелите от село Бяга, които седят на шосето под пъстри чадъри и продават пресни плодове и зеленчуци от градините си. Добре че е великолепната изложба на Юлиан Табаков в Баня Старинна с фотосите на мама Злата.  Добре че е улица "МоМА" в Старо Железаре и щъркелите на камбанарията. Добре че са ятата шарени парапланеристи над Сопот. Добре че е бялото вино в чудната градина на "Национал" в Хисаря. И бялото вино в Капана. И бялото вино в Карлово. Иначе от яйцата на кича в мозъка се излюпват пластмасови мисли.

ИзПлискване

-          Нье, нье, ни можити да сядати там! Зарад таквиз кат вас вижти как съй напукал!

 

На клетия Цар Борис I наистина му се вижда арматурата. Явно стада туристи са сядали в скута му за снимка.  Изглежда евтин и величав.  Ако избегнете служителите на музея, може и вие да се щракнете за спомен само срещу 8 лева. Толкова е входът за Дворът на кирилицата в Плиска. Всъщност дворовете са два. Този с Цар Борис е по-приемливият.  На окосената ливада са разположени каменни букви. В единия ъгъл има малък параклис, в който можете да запалите свещ или да си кръстите детето, но само ако е с традиционно българско име. С Даяна и Патрик – до тук! 

Вторият двор е розариум с набучени в него празни постаменти, на които още не са побили главите. До момента са монтирани единствено Вазов, Алеко, Ботев, Пушкин, Есенин и Достоевски, както и бюст на основателя на осетинската литература. По стените има барелефи на детски писатели от Казахстан до Румъния. 

Платната в залата с живописта са плашещи, в стила на зрелия социализъм, когато Партията поощряваше художниците да повишават българското самосъзнание.

Архитектурното решение е средновековна крепост с възрожденски елементи.  В зала „Българска слава“ са восъчните фигури на Хан Аспарух (на кон), Хан Кубрат (на трон) и Хан Омуртаг (на пилон – така небрежнярски се е облегнал на колоната си, че фас в ръката само дето не държи). За Хан Крум изобщо не ми се говори. По-добре вижте снимката. На един пън насред залата седи младо момче, викам си този пък кой хан е с тая черна тениска, не го познавам, и си изкарвам акъла, когато се размърдва – оказва се екскурзовода.  Скача към групата деца, влезли току-що и започва отегчено да им говори: „Не пипате, не тичате, не викате! Ако нещо ви интересува, всичко го пише по стените!“ И действително, по стените на PVC пергаменти са се проточили възбуждащи патриотичен плам описания.

Дори завеските на бойниците са издържани в древен стил - от зебло са. Отмествам едната и пред мен се открива великолепна гледка към басейн с дебели чичовци и каки по бански – част от крепостта е хотел с кръчма. 

Опитах се да се впиша в средата, но май не ми  се получи много: тук изобразявам буквата "А", за да оформя дума. Познайте коя е думата.

 

Разбира се, музеят има гифт шоп. Срещу 3 лева си закупувам СВИДЕТЕЛСТВО N. 000001204 за поклонническо посещение в „Двор на кирилицата“, подписано от пазителя и създателя на двора Карен Алексанян – арменски бизнесмен от Шумен, член на партия „Атака“, арестуван през 2011 за търговия с гласове.

Кичът не ме плаши. Плаши ме сериозното отношение на хората към него. Ето няколко цитата от книгата за гости.

Ако решиш да повдигнеш патриотичния си дух, в радиус от 60-тина километра от Двора на кирилицата има прекрасни автентични места – тракийски, римски, християнски и алиански, антични и средновековни: иди в Мадара и виж Конника, посети Абритус и разгледай прекрасния музей с кът за децата, отбий се в тракийската гробница в Свещари и в регионалния исторически музей във Варна, където е най-старото обработено злато в света.  И избирай внимателно пътеките, по които вървиш, народе възродени!