Ако попаднете в Ню
Йорк, музеят The Tenement едва ли ще е в топ десет на забележителностите, които
сте си набелязали. Затова ще ви разкажа за него и ако историята му ви плени
колкото мен, нищо чудно някой ден да го посетите и вие.
През 1935 нюйоркската управа приема нови правила за сигурността на сградите. Вместо да
направи скъпите подобрения, хазяинът изгонва квартирантите си и запечатва
имота. Петдесет години никой не пристъпва прага на улица "Градина"
97, докато един ден в края на 80-те, Рут Абрам моли да ползва тоалетната на
заведението на партера и надниква зад запечатаната врата. И що да види! Животът,
както си е текъл в онези години, с все покъщнина и мебели, спи дълбок,
50-годишен сън, наметнал прашно одеало. Още миг и госпожа Гъмперц ще затрака с
педала на шевната си машина, а Бриджит Мур от горния етаж ще подгони едно от 11
си деца да го къпе в кухненската мивка.
Разбира се, в онзи
момент Рут все още не познава нито госпожа Гъмперц, нито Бриджит. С голяма
страст и ентусиазъм тя се захваща да направи музей. Преравя градските архиви и
открива безценна информация - снимки, документи, свидетелства за собственика и
наемателите. Без да пипа нищо по сградата, тя успява да възстанови част от
апартаментите както са били по онова време. Но не обстановката е това, което
хваща за гърлото, а историите на обитателите.
Натали Гъмперц е на
22, когато пристига от Прусия. Омъжва се за Юлиус, сънародник, с
когото се запознава в Америка. Ражда му четири деца и през 1870 семейството се
заселва в тесния апартамент на ул. "Градина" 97. На 7 октомври 1874,
Юлиус излиза за работа в 7 сутринта и никой повече не го вижда. В онези
години това се е
случвало често -
бедността, гладът и липсата на сигурна работа е карала много мъже да се
спасяват сами, изоставяйки семействата си. Църквата и женските дружества дори
са разпространявали памфлети "Как да задържите мъжете си". Натали
оцелява с шиене. Шие рокли
от сутрин до мрак. Момченцето,
най-малкото, умира от дизинтерия след като Юлиус изчезва. Седем години по-късно
Натали получава писмо от Прусия - бащата на Юлиус е починал и му е оставил наследство $600. Тези пари са били достатъчни
да си платиш наема
на апартамента за 5 години. За да ги получи, Натали завежда дело в съда да
обявят Юлиус за мъртъв. Прилага писма от двама съседи, които свидетелстват,
че са го търсили и не се е вясвал. Благодарение на съдебните архиви, на
документи от социалните служби, от периодичното преброяване на населението и от
регистрите на Елис Айлънд, тази история стига до нас днес.
Животът на квартирантката Бриджит е също много тежък. От нейните 11 деца оцеляват само две, а самата тя
умира на 36, изтощена от мъкнене на кофи с ледена вода и дърва от двора, тъй
като къщата няма канализация и ток до 1920, а нужниците са 4 дървени бараки в
задния двор. 13-членно семейство на площ от 45 квадрата!
Емигрантите от ул.
"Градина" се борят с глад, мизерия, туберколоза, Голямата депресия и
какви ли не несгоди. Борят се и с клишетата и
етикетите, които им лепят местните – италианците са миризливи и мърляви,
проклетите ирландски католици се плодят като зайци, всички са мързеливци и
бедняци, изтърсили се в Америка да развалят пейзажа. Но като си помисли човек, те са избягали от още по-лошо в родината си –
историята в края на 19 и началото на 20 век в Европа е немилостива и
кръвопролитна. Няма връщане назад!
Повечето от тези хора успяват да уредят живота си и
от смрадливци и мърльовци се превръщат в гръбнак на средната класа в
Щатите. Когато разбират за музея, наследниците на
квартирантите от ул. „Градина“ идват при Рут със сълзи в очите и куфари спомени. Носят снимки на внуци и пра-пра-правнуци и разказват своите истории за щастлив край на мръсната емигрантска приказка на
своите предци.
