1001 минути в Бахрейн - лаконична арабска приказка

"Чичовите конье" на Ivan Shopov & Avigeya гърми в препълнения Gallery 21 - най-престижния ресторант в Манама. Събота е. Почивен ден за бахрейнци. В момента, в който вокалите се извисяват над бийта, арабите скачат на крака и започват да пляскат и да танцуват.  Диджеят вдига палец и ми се усмихва, благодарен, че му направих купона. Хич да не ме гледа мазно - мога да му взема хляба веднага.  Само дето не ща да живея в Бахрейн.

Площта на страната е 60 на 20 километра, от които 94% е пустиня! На всичкото отгоре няколко пъти в годината духа Шамал, на арабски "север" - вятър, който предизвиква пясъчни бури и буквално спира живота, докато върлува.  Всяка тревица трябва да се полива старателно, за да вирее. Изключение прави само мистичното Дърво на живота, което си расте от 400 години насред пустинята без капка вода, в пек и студ.  Изследвали са го камари ботаници и не могат да разберат как оцелява. Корените му трябва да са километри дълги, за да достигнат до сладководен източник. Освен ако не е божа работа. Не успяхме да го видим, защото не сме от тук и сме за малко. Вместо това гравитирахме из райските градини на Риц-Карлтън.

Жените получават правото да гласуват през 2002 и приблизително по същото време Бахрейн става държавата с най-бърз икономически растеж. Но през последните години ОАЕ ги изпреварват, както Ферари  изпреварва Голф.  Личното ми впечатление отпреди седмица е, че математически Емирствата се отнасят към Бахрейн така както Париж към Перник.  Всъщност не Перник.  По-скоро Две могили (или 11,000 могили). Една от най-големите забележителности на Бахрейн са могилите с погребения от 2 век преди новата ера, когато страната е станала търговски център и се е зародила цивилизацията на Дилмуните. През 2019 могилите стават част от световното историческо наследство на ЮНЕСКО. Пък аз ги взех за строителни отпадъци, да ме прости господ!

Това видях - тук-там мръсотийка, повехнали 20-25-годишни сгради и хотели, жените - масово зачулени, строителството - замряло.  Изненадах се, защото от малка имам друга представа. "Аз да не съм шейхът на Бахрейн”, ми казваше дядо всеки път, когато му исках нещо, например да ми купи колело. И винаги после ми угаждаше, нищо че не беше богат.  

Ех, дядо, как ми се иска да можеше да ме видиш!  Дойде ден да се запозная с истински шейх на Бахрейн, братовчед на настоящия крал.  Рашид бин Кaлифа ал Калифа е завършил Хейстингс Колидж в Съсекс.  Художник по душа и по образование.  През 1978 като студент е пропътувал с кола разстоянието от Англия до Бахрейн.  Минал е през София. Спомня си, че са спрели пред хлебарница да си купят нещо за хапване, а минувачите са започнали да ритат колата. В представите на шейха българите са враждебни люде, които по някаква причина мразят мерцедеси и произвеждат най-хубавото розово масло в света.  Поканихме го да дойде в Шипка през май да берем рози.  Да се увери, че сме гостоприемни и мили хора, които кротко пият и не ритат никого.

Превърнал е родната си къща в галерия, където излага собстените си творби и колекцията си - ранният Деймиън Хърст, Фернандо Ботеро и други красоти.  

Потапяме се в източни цветове и аромати в тесните улички на сука.  За жалост, скоро са му направили ремонт и са утрепали част от чара. Получило се е малко като реновацията и репарацията на Женския пазар.  Но си ни дърпат отвсякъде, канят ни да пием чай, постилат в краката ни копринени килими, бутат в носовете ни парфюми (имах неблагоразумието да се напръскам с един. Жената до мен в самолета не спря да повръща, а аз не смея да изляза от нас вече втора седмица).  Лампи, мебели, злато.  Момчета, които тичат моментално, щом си задържиш погледа на някоя лъскава джунджурия по-дълго от 2 секунди.  

Канелата тук прилича на гилза от голямо калибрено оръдие. 

Сбогом, Бахрейн! Радвам се, че имах възможността да те видя! Благодаря ти, че ме накара да се почувсвтам богата като шейха на Бахрейн с нашите планини зелени, полетата с рози и чувалите с подправки на Женския, затрупани от снега!

Дубай ин дъ скай

Партерен етаж
Признавам си, тръгнах с огромно предубеждение. Дубай никога не е бил в топ 100 на мечтаните места за пътуване. Представях си безличен петзвезден кич тип Слънчака. Но всъщност се получи серендипити - магията да намериш нещо съвсем случайно, докато търсиш нещо друго. Търсиш кич, пък намираш, примерно, арабската "Мона Лиза", нарисувана от младата бахрейнска художничка Зейн Кахтани. Картината е от колекцията на богата латиноамериканка и е изложена в Арт библиотеката на Дубай - просторна и приветлива сграда. Тъй като Алехандра колекционира само произведения на жени, откриването на изложбата е на 8 март.

Мецанин

Нефт няма, газ няма. Това ти е нито Катар, нито Саудитска Арабия по залежи. Но пък Емирствата са случили на далновиден шейх - Мохамед бин Рашид ал Мактум е мечтател с визия за страната си. Превърнал е пустинята в цивилизация. За разлика от нас, които превръщаме прекрасната си родина в пустиня. Всъщност, шейхът има и тъмна страна, но за нея после.

Етаж 1

Бурдж ал-Араб е завършен през 1999 и навремето е бил най-авангардната сграда в арабския свят. Вече отдавна не е новина, със скоростта, с която градът расте и се развива. Интереорът е правен от Куан Чу, водеща китайска дизайнерка. От десетте минути разходка из кралските покои ме заболя главата. То не е варак - 1800 квадрата позлата 24-карата, то не са червени тапети на сребърни мухи, то не са оранжево-жълти килими и леопардови шарки и 21,000 кристала Сваровски по стени и тавани. Защо бе, Куан Чу?! Защо?! Питам го екскурзовода дали тук отсядат някакви кралски особи изобщо, а той ми вика рядко и само от региона. Сигурно са далтонисти до един!

Атриумът е ориенталски вариант на Сената от “Междузвездни вайни”. Само дето я няма принцеса Амидала в летяща чиния да се шматка наоколо. Разбира се пак златничко, огромни вази с изкуствени цветя и папагалски разцветки.

Етаж 10

Иглата на Бурдж Халифа бродира Новия свят на 21 век. Вдигне ли се квартал, веднага се построяват паркове, училища, магазини и болници. Дубай е зелен и цъфтящ, изключително добре уреден град. Каталог по архитектура. Навсякъде има акцент, свързан с изкуството - статуя, пано, мозайка. И то не какви да е, а да кажем Дейл Чихули във фоайето на хотел Атлантис.

Етаж 15

Ню Йорк е вече демоде. Прашен килер. Дубай привлича опортюнисти от цял свят. От луксозни проститутки до обикновени милиардери. Толкова красиви жени и скъпи коли на едно място не бях виждала никога. По стечение на обстоятелствата ни заведоха в шоурум. От батмобил до лимитирани бройки бентли и ролс ройс по 6 милиона долара парчето. Не си купих нищо. Нямаше място за газова уредба.

Етаж 25

След двете палми, “посадени” в морето, новият гигантски проект на емира е картата на света, сглобена от над 300 острова. Всеки остров е държава. Викам си, да взема да си купя България. Сигурно никой не я иска и ще ми я дадат с отстъпка. Евтино, евтино, ама от порядъка на 20-тина милиона долара. А не продават град по град, да придобия два квардрата Каспичан, примерно.

Етаж 42
Стената, на която са изписани участниците в Арт Експото е два декара! Има специална зала за digital art. По случайност и двете работи, които си харесвам, са на нигерийски артисти. И една иранска статуя.

KingUrantatata - Nigeria - NFT (незаменим токен в блокчейн) и се плаща в криптовалута, а аз криптопортфейла си го бях забравила у нас.

Amir Hossen Zanjani, Iran

Етаж 54
Хората в емирствата за шопинг ходят, ние пак къде-къде, та в музея.  Лувъра в Абу Даби е огромно удоволствие! Сградата сама по себе си, е произведение на изкуството. Жан Нувел е направил купол с 7650 звезди, през които светлината рисува свои си картини по изчистените бели стени.

През 2007 ОАЕ сключват договор за културно сътрудничество с Франция, по силата на който 17 френски музея заемат артефакти на емиратския Лувър. Две неща ме впечатлиха изключително. Първото е великолепната кураторска работа - малко предмети в голямо пространство. Това не натоварва посетителите, а фокусира вниманието им към експонатите. Щото в Лувъра в Париж само от египетското крило докато се измъкнеш, с все пищният дворцов интериор, положението е изкуство-да-не-видя до края на дните си! Второто - всичко е наредено в контекст - дванадесети век Европа до произведения от същия период от Азия, Африка и Америка.

Разбира се нас, европейците, дето сме кръстосвали по няколко пъти оригиналния Лувър, Уфици, Прадо, Британският музей и Софийска градска, може направо да ни цанят за екскурзоводи. Че местните хич не са наясно. Лу-какво? Шофьорът на таксито помоли да му напишем мястото в навигацията. Откъде да знае човекът какво е лувър-шмувър. 

Стана ми мъчно за българските музеи. Например за новата ми любимка на 8000 години - грешната мадона с големите цомби и вагината между тях, забутана в ъгъла на една прашна витрина в Казанлък. Лувърските не могат да й стъпят на пръстчето на…на върха на… абе не могат да й стъпят! А музеят ни гък, ни мък. Даже надпис на принтер, залепен с тиксо за витрината не са сложили.  

Антропоморфната красавица от Казанлъшкия музей

Но, за да съм справедлива, детският кът в Епископската базилика в Пловдив, Музейко и Абритус са много по-яки от детския кът на арабския Лувър!

Етаж 63
Дубай не е красив денем, освен от много високо. Красив е нощем. Когато температурата падне от 35 на поносимите 28 (само като си помисля, че вчера ринах сняг пред входа…) и когато грейнат всички светлини. Музеят на бъдещето е с предварителни резервации и няма места до края на март. Прекрасна футуристична сграда. Не ми остана нищо друго, освен да си я сложа като ореол.

Великолепни огромни аквариуми, в които можеш да плуваш с акули, ски писти, планетариуми, аквапаркове, басейни на покрива - всякакви чудеса има във футуристичните сгради на Дубай. Чистота и лукс, но всичко е вътре. От април до октомври температурите са над 50 градуса. "Затова си купуваме бели коли. На моята лятото мога да си опържа яйце за секунди", казва единият от придружителите ни. 

Сутерен

Емирът може и да е далновиден ръководител, но като съпруг и баща е дъното.  През последните години принцесите му бягат през глава и даже кристални пантофки не оставят на стълбището. Първо жената на емира Хая, после дъщерите му Шамса и Латифа. Латифа подготвя бягството си цели 7 години. Помага й нейна приятелка.  Аха да стигнат бреговете на Индия, настига ги потеря и я връщат в златната й клетка. В скандално видео в социалните мрежи, Латифа разказва ужосни неща - как я дрогират, наказват и я държат затворена.   В Дубай не ходят забулени и всичко е много светско, но явно само на повърхността. Задълбочи ли се човек разбира, че отношението към жените е като в онзи стар македонски отговор на въпроса колко деца имаш: едно и три момичета.

Етаж 77
Освен, че строят подводен хотел, Емирствата си имат и космическа програма. Изстрелват сателити и се готвят за Марс. А ние какво ще правим? Всъщност имам идея - започвам кампания за набиране на средства да си купим остров България от проекта The World в Дубай. Дали ще можем да я превърнем от пустиня в рай?