1001 минути в Бахрейн - лаконична арабска приказка

"Чичовите конье" на Ivan Shopov & Avigeya гърми в препълнения Gallery 21 - най-престижния ресторант в Манама. Събота е. Почивен ден за бахрейнци. В момента, в който вокалите се извисяват над бийта, арабите скачат на крака и започват да пляскат и да танцуват.  Диджеят вдига палец и ми се усмихва, благодарен, че му направих купона. Хич да не ме гледа мазно - мога да му взема хляба веднага.  Само дето не ща да живея в Бахрейн.

Площта на страната е 60 на 20 километра, от които 94% е пустиня! На всичкото отгоре няколко пъти в годината духа Шамал, на арабски "север" - вятър, който предизвиква пясъчни бури и буквално спира живота, докато върлува.  Всяка тревица трябва да се полива старателно, за да вирее. Изключение прави само мистичното Дърво на живота, което си расте от 400 години насред пустинята без капка вода, в пек и студ.  Изследвали са го камари ботаници и не могат да разберат как оцелява. Корените му трябва да са километри дълги, за да достигнат до сладководен източник. Освен ако не е божа работа. Не успяхме да го видим, защото не сме от тук и сме за малко. Вместо това гравитирахме из райските градини на Риц-Карлтън.

Жените получават правото да гласуват през 2002 и приблизително по същото време Бахрейн става държавата с най-бърз икономически растеж. Но през последните години ОАЕ ги изпреварват, както Ферари  изпреварва Голф.  Личното ми впечатление отпреди седмица е, че математически Емирствата се отнасят към Бахрейн така както Париж към Перник.  Всъщност не Перник.  По-скоро Две могили (или 11,000 могили). Една от най-големите забележителности на Бахрейн са могилите с погребения от 2 век преди новата ера, когато страната е станала търговски център и се е зародила цивилизацията на Дилмуните. През 2019 могилите стават част от световното историческо наследство на ЮНЕСКО. Пък аз ги взех за строителни отпадъци, да ме прости господ!

Това видях - тук-там мръсотийка, повехнали 20-25-годишни сгради и хотели, жените - масово зачулени, строителството - замряло.  Изненадах се, защото от малка имам друга представа. "Аз да не съм шейхът на Бахрейн”, ми казваше дядо всеки път, когато му исках нещо, например да ми купи колело. И винаги после ми угаждаше, нищо че не беше богат.  

Ех, дядо, как ми се иска да можеше да ме видиш!  Дойде ден да се запозная с истински шейх на Бахрейн, братовчед на настоящия крал.  Рашид бин Кaлифа ал Калифа е завършил Хейстингс Колидж в Съсекс.  Художник по душа и по образование.  През 1978 като студент е пропътувал с кола разстоянието от Англия до Бахрейн.  Минал е през София. Спомня си, че са спрели пред хлебарница да си купят нещо за хапване, а минувачите са започнали да ритат колата. В представите на шейха българите са враждебни люде, които по някаква причина мразят мерцедеси и произвеждат най-хубавото розово масло в света.  Поканихме го да дойде в Шипка през май да берем рози.  Да се увери, че сме гостоприемни и мили хора, които кротко пият и не ритат никого.

Превърнал е родната си къща в галерия, където излага собстените си творби и колекцията си - ранният Деймиън Хърст, Фернандо Ботеро и други красоти.  

Потапяме се в източни цветове и аромати в тесните улички на сука.  За жалост, скоро са му направили ремонт и са утрепали част от чара. Получило се е малко като реновацията и репарацията на Женския пазар.  Но си ни дърпат отвсякъде, канят ни да пием чай, постилат в краката ни копринени килими, бутат в носовете ни парфюми (имах неблагоразумието да се напръскам с един. Жената до мен в самолета не спря да повръща, а аз не смея да изляза от нас вече втора седмица).  Лампи, мебели, злато.  Момчета, които тичат моментално, щом си задържиш погледа на някоя лъскава джунджурия по-дълго от 2 секунди.  

Канелата тук прилича на гилза от голямо калибрено оръдие. 

Сбогом, Бахрейн! Радвам се, че имах възможността да те видя! Благодаря ти, че ме накара да се почувсвтам богата като шейха на Бахрейн с нашите планини зелени, полетата с рози и чувалите с подправки на Женския, затрупани от снега!