Кюстендилската зима е канибалска. На площада в кафето продават негърчета - изяждаме няколко, преди да продължим към галерията. Дошли сме за изложбата на Майстора. Не че не сме виждали негови картини. За всеки българин те са по-известни и от Мона Лиза. Но още в първата зала ни посреща непознат Майстор. Приковава ме "Бурята" - педя на педя акварел, мрачни синьо-черни облаци, мрачна нива и в средата мъничък бял пиксел на жътварка.
Ако по друг повод ми бяха показали тази булка, никога не бих казала, че я е рисувал Майстора.
Подредили са хората картините, но не разказват истории. Гледаш и каквото видиш - това. За да наваксаме, решаваме да минем през къщата-музей в Шишковци. Посреща ни Кирил Иванов, уредника. Пет шантави мадони, с любознателен блясък в очите, започваме да го разпитваме: каква е тази история с американския колекционер Джон Крейн, за когото Майстора е рисувал четири години, имал ли е някаква любов на сърцето, защо е останал сам цял живот, толстоист ли е бил... Кирил бързо се ориентира, че си има работа с отличничките на випуска, казва ни да го изчакаме на масата в двора и пристига с двулитровка кока-кола с капачка от фанта, и пластмасови чаши. "Домашно червено", пояснява той. "Мерло. Купувам най-хубавото грозде и сам си го правя". "Наздраве, добре сте дошли", и започва да разказва. Част от историята ни е добре позната, а друга част - съвсем нова и интересна.
Семейството бедно, баща му умира и тринадесетгодишния Владимир трябва да работи, за да издържа майка си и сестра си. Бояджия, продавач на вестници и какъв ли още не, в един момент, заради красивия си почерк попада в Окръжния съд, където в свободните си минути скицира чиновници, разсилни, адвокати и подсъдими. Председателят Никола Чехларов е възхитен от рисунките и ги изпраща на Мърквичка в Художественото училище в София. "Голям талант е, но няма как да му покрием таксата и разноските", казва Мърквичка. Цялата общост събира средства. Майстора изминава разстоянието Кюстендил-София пеша, защото моралът не му позволява да похарчи и стотинка от дарените пари не за целта, за която са му дадени.
Сещам се за друга подобна история, в която хората се обединяват и даряват, за да изучат един. Историята за Донка Шипкова, която калоферчани изпращат в далечна Белгия, за да усвои тайните на брюкселската дантела. Тя се връща в Калофер, основава училище "Трудолюбие" и превръща калоферската дантела в марка, призната по целия свят.
Майстора пътувал много - от Сиракуза до Цариград и от Ню Йорк до Рим. В две войни доброволец е бил. Накрая се спрял в Шишковци. Селяните го възприели доста подозрително. Какъв е тоя вей-хай-вей, двуметров, с брада до пояс, който ни оре, ни копа, ни млеко дои, ни прасета коли. Само ходи по полето с едни четки и мацоти. Обаче винаги пръв на нивата. "Отивам при маковете, за да ги хвана докато спят. Ние да не спим, те са най-интересни преди изгрев слънце.", казвал той на селяните. Като се прибирал вечер, подреждал работите си на селския мегдан и обяснявал на селяните как ще изглеждат, когато ги завърши. С парите, които печелел от изложби и от американеца, покривал вересиите на бедните хора от селото. Напълно загърбил материалното, бил отдаден изцяло на изкуството. Нищо не е задържал за себе си. Всички картини, които рисувал, дарявал на Министерството на просвещението. Над 1000 творби. Затова днес във всяка галерия в България има негови произведения. Така и не си купил собствен имот или къща.
Цариград се разлива на цветни потоци.
За четирите години нарисувал над 200 картини за Джон Крейн. Даже ходил до Ню Йорк, уж за две години, както било договорено, но се прибрал на третия месец. Не било неговото. "И най-бедният човек тук в Шишковци е по-богат от американските бедняци. Те са никой, нула." През 1972 правителството довежда Крейн в Кюстендил и успява да откупи обратно част от произведенията на Майстора. Другите са пръснати из частни колекции по света. Според Кирил, има няколко картини в Белия дом. Той забелязва една зад гърба на Клинтън при негово интервю по телевизията.
Скромен и щедър човек. Вегетарианец. Най-мъчителен за него е бил Гергьовден, когато са го канели във всяка къща и той, за да не обиди хората, е трябвало да опитва от агнешкото. Веселяк. Дрънкал на тамбурата и пеел любимата си песен за Гоце Делчев: "Ден денувам, пътища потайни, нощ нощувам - пътища незнайни..."
Аскет. Но да, бил е влюбен, според Кирил. В Дафина от Шишковци. Нейният портрет "Мома сред ябълки" е представен през 1958 на световното изложение в Брюксел, където посетителите и специалистите, възхитени й дават ново име - "Българската мадона". Дафина умира от туберкулоза едва на 16 години. Сещам се за друг художник, чиято муза умира млада от туберколоза - Ботичели и неговата муза Симонета Веспучи.
Осемдесет години по-късно, през 2018, в художествената галерия в Кюстендил изненадващо се появява още един неин прортрет, рисуван от Майстора. Завършил го е два месеца преди Дафина да си отиде и го е подарил на нейните съкрушени родители. Наследниците го предоставят на галерията за срок от 5 години. 
