СА-СА-СА-СА!

Съвсем неволно станах жертва на социален експеримент.

Нашата семейна лимузина, златното ни Мондео, като слънце заблестяло, Мондео, пиле шарено, Мондео, вакло агънце, остаря.  Осем години препуска по пътища наши и далечни, деца размазваха по тапицерията му сладолед и сополи, жулиха му броня и калници пишман шофьори (е, какво! вие пък да не сте много добри на успоредното паркиране!), що каравани е извлякло, що буркани със зимнина и багаж от една квартира в друга.

И ето – в традицията на крайно нерационалните и икономически неизгодни семейни бизнес-решения, мъжът ми го даде на един приятел във Враца да го прави на такси. Щото жълтото може да мине за златно и това го знае всяка блондинка, попаднала в ръцете на лош фризьор.  Представяхме си - кара си човека таксито, плаща ни колата на вноски и осигурява достойни старини на Мондеото.

Година по-късно колицата докуцука обратно при нас – ни вноски видяхме, ни гявол. Така й се зарадвах, че преживях всичко. Че е по-очукана и че смърди на цигари.  Че жабката не се затваря, таблото постоянно свети и разни други дребни тикове също преглътнах. Даже сменената регистрация не ми направи толкова голямо впечатление. САКС 1978. Това беше оригиналната. Много джазова, много аристократична и ме караше да се чувствам по-млада с 10 години!  Върнаха ми ВР, но окото ми не трепна. Много се привързвам към семейните ни коли. Ако зависеше от мен, още да караме лимоненожълтия москвич от зората на брака ни.

През уикенда яхнах колицата и тръгнах да си върша някаква работа.  Още на първия светофар някакво момиче в новичка тойота скочи на клаксона и ми се озъби.  Малко по-късно як късоврат шоп ми отне брутално предимството, изкрещя „аре бе, селянко!“ и отфуча край мен.  Няколко средни пръста, присветвания и провиквания и взех да се чудя. Шофирането ми не се е променило, аз не съм мръднала, същата съм си, само малко по-руса.  Какво по дяволите се случва, че всички така освирепяха.   Просветна ми чак когато дружката, с която се бяхме разбрали да пием кафе, възкликна „Леле! Каква е тая врачанска регистрация, да не си станала автокрадла!“. Представям си какво щеше да е, ако приятелят на мъжа ми  беше от Перник!

Добре, ще видите вие, кореняк-софиянци от кол и въже!  Ще си сложа зелена булана на задното стъкло с две пластмасови кученца, ще си оградя номера със синя луминесценция, ще си лепна стикер „Звяр в колата“ на задната броня, ще бодна два кюнеца за ауспух, златни спойлери на багажника и зарче на скоростния лост.  За леопардовите калъфи на волан и седалки е излишно да споменавам.

Друго може да се е скапало, но аудиото в колата работи.  Издувам до дупка тоталния хит на Марко и Снежина „Сексмашина“, ама направо затъмнените с фолио стъкла на Мондеото да задрънчат: „СА-СА-СА-СА! През гората мина секс машина. Който хвана, братче, не подмина…“  

Като ще е стереотип, златен да е!

СА-СА-СА-СА! Пай се! Газим!