Добърско, добър ден!

Колкото пъти да отида в Добърско, винаги ме чака изненада. Да се чуди човек къде ги къта всички тайни и съкровища това малко, забутано село. Този път – домашен иконостас с Путин. Но за това след малко.

Първият път се отбихме от ски в Банско. По онова време с децата енергично колекционирахме печати в книжката "100 национални обекта", където църквата "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е номер 3. Цяла България съм обиколила, но за Добърско и църквата му не бях чувала, пък тя - коскоджамити национален обект!

Според легендите тук се е венчал Иван Шишман. Прадедите на хората от Добърско били преселени боляри от Плиска и Преслав - богати хора, които търгували с Гърция и цяла Европа. Църквата е строена през 1614 г., но на мраморна плоча вътре има по-стара дата, от 12 век, така че е възможно да е по-стара и от Боянската. Стара, стара, ама така е строена, че ни пукнатина има, ни влага. Специални отвори държат въздуха толкова чист, че кожата на изографисаните 30 жени-светици е мека и лъскава. Христос пък е нарисуван в космическа ракета на едната стена и в капсула на другата. И аз да имах 30 жени на главата, не в космоса, ами и отвъд щях да избягам!

Връщала съм се там още няколко пъти. През лятото градината на църквата е потънала в цветя човешки бой. Посрещат ни Добърските баби, които аха да влязат в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.  Те са си много материални, де. Носителки на всякакви медали от всички възможни надпявания по света и у нас. "Усмивка, момичета!“, казва диригентката, после кимва рязко с глава и се понася песен. Най-старото момиче, баба Ленка, на 77 години, сопрано според музикалната терминология - вика с цяло гърло, от петите си чак глас вади, леко дрезгав и хич необработен. Фабулата, то се знае, е за войводи с пушки - иглянки, моми с очи черешови, чудеса, геройства, седенки и големи севди. А каква баница правят само!  След края на концерта ни карат да си измием очите в кладенчето, където според поредната легенда, Самуиловите войници изплакнали ослепени очи. После трябва да се взрем внимателно и да открием кръста, изсечен във фасадата.  Навремето турците не разрешавали да се слага кръст на покрива и хората го скрили в градежа.

 

Преди няколко дни пак попаднах в Добърско с група приятели, любители на прясна пъстърва.  Рибарникът е на километър и половина над селото. „През живота си три пъти съм чел - да завърша техникума, за шофьорския изпит и сега за рибките“, каза бай Георги, който преди седем години, с тия две ръце, го е построил от нулата. Сам си прави "разсада" - значи издоява три женски и две мъжки пъстърви в легенче, рзбърква с птиче перо и след 15 минути оплодения хайвер светва в оранжево. И картофите за гарнитурата, и боба за чорбата - всичко си гледат с жена му. Вкусно, та вкусно! "Знаеш ли колко хора идват тука за Алтая, от детство, викат, Алтай не сме пили. В едно село наблизо го правят",  казва жена му и носи тава с дюлев тиквеник за десерт. А нали всички по Пиринския край пеят, на изпроводяк бай Георги отваря чудно гърлище за момчето, дето заради момата камъне троши, кучета го лаят и, сега идва най-интересния момент според певеца, в меана не влиза. Начи колко требе да обичаш една жена, та за нея в меана да не одиш!

 

Бай Георги е от революционен род. Прапрадядо му е правият вляво ей на тази снимка с Левски.

 

Показва ни поизмачкана книга с родословното дърво. Праправнукът пък е отявлен русофил. Путин се мъдри не другаде, а в домашния иконостас. И изобщо, декорацията на ресторанта изглежда твърде екзотична дори за човек, който никога не е стъпвал на Седмицата на дизайна в Пловдив, нежели на някого, който е стъпвал, и то предния ден.

 

Добърско е Швейцарията на България. Така ми се стори на мен, натруфената градска зоза, която от колата седна в кръчмата, без преди това да е копала картофената нива цял ден.  Непременно идете, пийте една ракия с бай Георги, обсъдете международното положение и ще видите какъв световен мир ще се възцари в душите ви.