Leave-an

Навремето, като ме ядосваха децата, им виках да си оправят стаите, че са същински Бейрут. Но не са били. Изобщо не са били чак толкова зле.  През последните десет години Ливан върви стремглаво надолу.  Богатата страна с невероятно културно-историческо минало, с уникална кухня и красива природа се е превърнала в парцалива принцеса, изгонена от двореца.  Правителството напълно отсъства от всички сфери на живота. Изоставило е народа си и се крие от него зад дебели бетонни прегради и облаци бодлива тел.* Leave - тръгвам си, напускам

От въздуха Бейрут изглежда бял и красив.  От едната страна Средиземно море плиска вълни в сушата, а от другата страна сушата плиска зелени хълмове в морето.  Отблизо е грозен. Дългата морска ивица е застроена с архитектурни недоразумения. Водата е кафява. За мириса ще ви оставя да се досетите сами. Слънчев бряг ми е направо Малдиви. Не видяхме нито един кедър. Останал е само този на знамето и един стар като Байкушевата мура сред планини тилилейски. 

По площ Ливан е колкото Варненска и Бургаска област – 1/10 от България, с 5 милиона жители и също толкова бежанци. Страната е в хуманитарна криза след войната в Сирия, когато близо 3 милиона сирийци намират подслон при съседите. В допълнение на кюрди и палестинци.  На тази малка площ съжителстват 18 различни вероизповедания. От обявяване на независимостта й през 1943, по конституция президентът е маронит, председателят на парламента е шиит, а премиерът е сунит.  Осемнайсет баби, хилаво дете.

Ливан е фалирал. Централната банка е жертва на системен грабеж от страна на управителите й, спестяванията на хиляди хора са окрадени, а ливанската лира е съвсем обезценена. „В Ливан всичко е скъпо. Освен хората.“ Това казва нашият приятел Ели. 

Не им е стигнала финансовата криза, ами от немарливост и безстопанственост в късният следобед на 4 август 2020 на пристанището се взривява амониева селитра, конфискувана от ливанското правителство шест години по-рано и неправилно съхранявана. Взривът има един килотон тротилов еквивалент.  Загиват 207 души, 6,500 са ранени, 300,000 остават без дом. Тътенът е чут на 150 километра, а трусът е усетен във всички съседни страни.  Да не говорим, че е изравнено със земята пристанището – главната артерия на ливанската икономика.  Днес над руините се извисява скулптура, сглобена от останките на пристанищните кранове.  

Останките са разчистени, но нищо не е помръднало.  Магазините и къщите в центъра стоят затворени. Обясниха ни, че разследването още тече и застрахователите няма да платят, ако се подхванат ремонти.  Най-красивата част на Бейрут е празна и призрачна.  Градският Ролекс показва безвремие.

За нас градът е просто транзитна спирка към Сирия. За Ели е роден.  Взема ни от летището с джип последна грижа. Между седалките има зареден пистолет.  Ели е сержант в ливанската армия. Забранено му е да пътува. Не е виждал никакъв свят.  В свободното си време фалшифицира парфюми, продава дрехи, кара такси и екскурзоводства. 

Културно-историческото наследство на Ливан е зашеметяващо.  Баалбек, Сидон, Библос и Бейрут са сред най-старите градове в света.  В Баалбек се намира най-добре запазения храм от римско време. Преживял е няколко страшни земетресения, сравнили със земята цели градове, преживял е религиозни промени от езичество към християнство и ислям, политически сътресения и войни. През Средновековието е бил затвор. Дори графитите по стените му са се превърнали в артефакти. Не съм ги разглеждала подробно, но съм сигурна, че някъде там пише „Тит и Ливия бяха тук, август 325 г.“  Докато търсим къде е входа (руините са на площ колкото Стария Пловдив), ни спира възрастен ливанец. „Здравейте, много се радвам да се запознаем“, казва той на чист български. Женен за варненка, учил във Варна, говори за България с носталгия и любов.  Настоятелно ни кани на гости, но за съжаление самолетът ни е след няколко часа.  Да ви кажа, според мен най-голямото експортно перо на България са варненките.  В Сирия също попаднахме на една варненска снаха.

Библос е в християнската част на Ливан.  Спретнат и съвсем не толкова натуралистичен като останалата част от страната.  Малко напомня на Несебър, особено с красивото си пристанище.  Твърдят, че е най-старият град в света.  Радиовъглеродното датиране на артефакти, намерени в Библос, показва човешко присъствие от седмото хилядолетие преди Христа.  Църквата „Св. Йоан Кръстител“ е строена от кръстоносците, страдала от земетресения, войни и промени. Мюсюлманите я превръщат в конюшня.  През 18 век отново си връща стария блясък.

Сидон е крепост на кръстоносците в мюсюлманската част на Ливан.  След огромните крепости, които видяхме в Сирия, тази е малка и невзрачна, но с голямо стратегическо значение на морето.  Пазарът е пъстър и жив, с най-вкусната храна, която някога съм опитвала - пържени захаросани пръчки, тънък като хартия препечен хляб, млечни зелени бадеми и рахат локум с аромат на сакъз. Историята и храната ще спасят Ливан.  Лимонадата с прясна мента, баба ганушът с печен патладжан, хрупкавият пържен хляб във свежата фатуш салата, ситно накълцаните магданоз, мента и доматки в табулето с мнооого мъничко булгур, крехките агнешки котлетчета и изобилието от всякакви средиземноморски твари (надявам се ловени в дълбоки води, а не край брега).

Съжалявам, Ливан. Ти си като в онази песен на Тангра с лека редакция. Теб човек освен да те напусне, просто няма какво да се случи.