Индия невъобразимата (част първа)

Индия е с милиард и половина лица. С милиард и половина аромати. С милиард и половина истории. След Големия взрив, от първичния хаос се е образувала не Вселената, а Индия.  Истината ви казвам!  Затова няма да се напъвам да подреждам този разказ, а просто ще оставя шоуто на нашия пътуващ цирк да тече без сценарий. Насам, народе!  

Момчето с мъка върти педалите, опъва врат и дуе жили. Двеста кила бяла месо сме се натоварили в рикшата му. Умело маневрира между стотици тук-туци, файтони, моторетки, бетоновоз, маймуни, крави, камиони, метачи и няколко крастави кучета. Отдясно атакува носач с кутии обувки на главата колкото двуетажна къща. Нашият го сръгва с лакът.  След това технично дава засилка на рикшар, прическа отпред мазно, отзад модерно, който вози половин тир кокошки. По броните се лашкат пискюли, гирлянди и връзки люти чушки с лимон за безаварийно шофиране. Това май хич не работи. Всички возила са като от автоморга извадени и позакърпени с тиксо.

Чандни Чок е най-старият пазар в Делхи. Мол от 17 век, построен от Шах Джахан, за да си ходи на шопинг дъщеря му Джаханара. Само сергиите с кинкалерия са на площ колкото Каспичан. Тъкмо си мисля, че след суковете в Мароко няма какво да ме изненада, виждаме малка въжеиграчка. На колене върху въжето, над главите на зяпачите, леко се отбутва с палците на краката, милиметър по милиметър, под звуците на весела музика. Най-тъжното лице в света! Господа и дами, вашите аплодисменти за акробатката! Пуснете по някоя рупия! 

Прескачаме умрял плъх, баба-цветарка, улей с урина, десетки кравешки фъшкии и попадаме в лапите на някакви афганистанци, които ни продават чай и подправки на десеторни цени, щото са в комбина с нашия рикшар. Всички в Индия са комбина. „Сега ще ви заведа в музея на занаятите, където бедни жени, вдовици с тежки съдби са си направили кооперация, за да прехранват децата си“ означава всъщност, че ви водят при братовчеда Раджеш, който ще ви измъкне портфейла от джоба само с поглед, а жените му работят срещу паница леща.  Но човек се учи, докато е жив и до края на пътуването успяваме поне малко да намалим щетите. 

Червената крепост в Делхи е с бяло дантелено сърце от мрамор. С шест века е по-млада от Баба Вида и е с две съществени подобрения във фортификацията: в крепостния ров са плували крокодили и стените са ги мажели с масло от синап, за да се пързалят враговете, ако случайно избегнат крокодилите.

В тронната зала е бил известния Паунов трон на Надир Шах, украсен с диаманта Кох-и-нор, най-големият шлифован в света, част от съкровищата на английската корона. Историята не е единодушна кой го е изстъргал от трона и как е стигнал до короната. Самият трон пък се пази в националната съкровищница на Иран. За индийците остава великолепието на постройките.  В харема гидът ни показва заключена врата. Това е залата на удоволствията, в която жените на Шаха му танцувли, хвърляли воали, докато останат по чувства, а той си избирал с коя да прекара нощта. Стените на залата са с красиви Кама сутра рисунки. "Сори, достъпът е само за важни персони", пояснява екскурзовода.  Хмъ, ние ли не сме важни, бе! Щеше да видиш ти, ако бяхме си взели онези шалове от братовчеда Раджеш и се бяхме поразкършили! 

 
На Делхийския Евлоги Георгиев дечица си играят. Двете по-големи изсипват кофички пепелак върху по-малкото, чисто голо момченце. Майка им ака в декоративната саксия до тях. По-нататък, на Патриарха все едно, пресича без да бърза стадо крави. Краварката, в долния десен ъгъл, ги гони с голяма сопа. Няма важни, няма неважни - в Индия всички се обличат като за бал.

Минути след тези две импресии, слънцето, огромно и червено, залязва зад Кутуб Минар. Джамията е построена от останките на 27 хиндуистки храма. Все едно от лего-кутията на Междузвездни войни да се опиташ да сглобиш Хогуортс.  Ефектът е поразително красив.  Разюздани хиндуистки богове танцуват около най-високото тухлено минаре в света. В сърцето на комплекса, като кол в гърдите на вампира, стърчи загадъчната  Желязна колона с надписи на санскрит, която археолозите датират от 4 век.  Служела е за постамент на Вишну.  Никой не знае кой и кога я е домъкнал тук. Наоколо няма други следи от тази епоха и в този стил.  На всичкото отгоре, по колоната няма ръжда. Да си величествен в дъжд и пек насред мегдана на Кутуб Минар стотици години и да не ръждясаш – ето това много искам да знам как става!

Индия в едно изречение би била “Какво, за бога, е ТОВА?!?!” Из къщата, където Махатма Ганди е убит, се носи българска мелодия на кавал. Наострям уши и си мисля, ето, близки народи сме, братя, и музиката ни си прилича.  Унесена в тези дълбокоумнми разсъждения, изведнъж се озовавам пред голям телевизор, на който Диана Дафова (естрадна певица от 80-тe), в сари и с точка на челото, изпълнява любимата песен на Ганди под акомпанимент на Теодосий Спасов с дискретни чупки в кръста.  Какво, за бога, е ТОВА?!?!

Мястото, където е убит Махатма Ганди е тих зелен оазис сред градската гюрултия.  Тръгваме по последните му стъпки.  Не е бил блестящ ученик, с нищо не се отличавал. Което още веднъж доказва, че героите не произлизат непременно от отличниците. Получил шанс от стар семеен приятел да учи право в Лондон. Това било безпрецедентен случай в рода и майка му го принудила писмено да се закълне, че няма да яде месо, да пие вино и да ходи по жени. Така склонила да го пусне, милата.  

На другия ден потегляме за Джайпур. Все още сме невинни и невежи за чудесата и ужасите, които ни очакват.

По пътя: човек храни стадо маймуни с моркови, крави пасат найлонови торби, самолет е кацнал на покрива на къща (?!), камион кара в насрещното, изпреварва ни пищно украсена карета, камила тегли каруца с десетина сополиви чаавета, мустакат дебелак е приседнал край селската бара с отходните води, насапунисан от главата до петите с три пръста гъста пяна. Иззад сергия със зеленчуци изскача клоун. Нали сме цирк все пак! И тъкмо да си помисля, че не се случва нищо особено, някакъв поклонник в бяло, с червена чалма, се влачи по корем по проснато насред шосето килимче. Двама полицаи го вардят. Бая пълзене го чака до някой свещен град. Защо бе, момче! Както казваше дядо ми навремето, лозето не ще молитва, а мотика.  Ама като гледам накъде е тръгнал светът напоследък, може би пък повече молитви са ни нужни.  

Амер форт в Джайпур е великолепен! И той, като Ред Форт в Делхи, се разкрива пред посетителя малко по малко. Няма да стигнеш до местата, на които не ще да те пусне. Първо е големият публичен площад за войската и простолюдието. Портата на владетеля е от южната страна, така че той да се материализира величествено на слон, в контражур, със слънце на главата. Боливуд не е от вчера!  По кулите седят маймуни, грабят от туристите чанти и раници и мятат каквото не им харесва по главите на клетите посетители.  Една нападна туристка - промъкна се в гръб и я ухапа по корема, защото жената беше посегнала да погали маймунчето й.

Не по-малко кръвожадна от маймуните е богинята Кали. Спазарила се, значи, Кали с Раджа Ман Сингх, владетеля на крепостта, да му помогне да спечели решителна битка. “Ще ми принасяш жертваш по двама мъже всеки ден”, казала му, и той се съгласил. Добре де, ама като спечелил и жертвал първите двама се стреснал, че така ще изтрепе всички годни за работа хора. Започнал да й коли волове, тя го намразила и си извърнала главата настрани. И от нас се извърна – заключи се в храма и не ни позволи да я видим.  Апропо, въпреки че правителството на Индия отдавна е забранило човешки жертвоприношения, в периода 2014 – 2021 криминалната полиция е регистрирала 103 случая, повечето в отдалечните североизточни щати. За печалба от лотарията, за годишнина от смъртта на някой роднина, за берекет на нивата - клъцват главата или вадят джигера на някого ей така, в реда на нещата.

Та този Раджа Ман Сингх имал 12 жени и 120 конкубинки и си засадил шафран в градините за афродизиак. Имал си и собствен порно канал: украсил с еротични фрески целия вътрешен двор. Когато крепостта станала музей, заменили еротичните рисунки с патенца и гъски. Само тук-таме е оцелял по някой интригуващ оригинал.

Тия женоря непрекъснато му тровели нервите с капризите си. Искаме да спим под звездите, та искаме. Направил им огледален дворец с огледала от Белгия. Запалваш една свещ и всичко заблестява. На ви сега звезди! Горещо ни е, та горещо. Направил им воден климатик - от резервоар на покрива шуртят ручеи, вади и фонтани, текат през райска зелена градина, умно разположени прозорци правят постоянно течение. А те на люлки над водата се люлеели по цял ден, докато той раздавал правосъдие и управлявал двадесетте си подопечни имения.  Къде да се дене, горкият!

По пътя: гелосан мъжага, индийска версия на Джордж Клуни, но по-намазан, ме гледа сластно от грамаден билборд и ми показва два пръста. Развихрям фантазията си. Така и не разбирам какво рекламира. Криейтивите в Индия всичките са с портфолио стил епохата на диското. На друг билборд две девойки с бензинови помпи в ръце са опряли гръб в гръб като АББА, все едно всеки миг ще запеят “You can gas!” Министър-председателят пък е заснет в едър план с усмихнато момиче, гушнало газова бутилка. Докато тече политически дебат по телевизията, в карето под важните политици мъж в бял потник рекламира билки за потентност. 

Индийците не търпят нищо дюс. Всичко трябва да се украси. И украсеното се украсява. Розите, които продават по кръстовищата, са поръсени обилно със златен прашец. Катериците им са разхубавени плъхове.  Всичко е с гръмки имена, изписани с ярък неон: Royal Ocean Resort и Roadside Riviera - мърляви къщурки насред прахоляка край магистралата, Caribbean Care на супер изпаднала автоморга, Fashion Global над сергия с вехтории на пазара и Data Science Analytical над месарски магазин в бедняшки квартал.  Попаднахме също на ресторант Удупи, както и на пекарна Мастия.

Гледките вдъхновяват Явор С за Крилата мисъл 1:

Теле ми в боклук лежеше

Народна песен от Хариянско из сборника “Заблеяло ми е слонче”

Теле ми в боклук лежеше,

Чувал найлонов дъвчеше,

Дъвчеше и преживяше

И на стар дядо думаше:

„Я надуй, дядо, клаксона,

Вакло ми стадо поведи,

Вакло ми стадо маймуни

На Варанаси, на Ганга,

Бабата да изгорим,

Нова булка да ти намерим…(следва продължение).